Стив Бери - Александрийската връзка

Къщата беше притихнала. Касиопея огледа всички стаи, за да се увери, че са сами. Стефани отиде в кабинета, където бяха намерили флашпаметите. После и двете зачакаха край входната врата.

Десетина минути по-късно отпред спря кола. Стефани надникна зад пердето и видя Грийн да слиза от шофьорското място и да се отправя към вратата.

Беше сам.

Тя кимна на Касиопея и отвори вратата. Грийн беше облечен в обичайния си тъмен костюм и вратовръзка. Щом министърът на правосъдието влезе, тя затвори вратата и я заключи. Касиопея застана до един от прозорците.

— Добре, Стефани. Ще ми кажеш ли какво става?

— Донесе ли флашпаметите?

Той бръкна в джоба на сакото си и ги извади.

— Прослуша ли записите?

Той кимна.

— Разбира се. Разговорите са интересни, но по никакъв начин не са уличаващи. Споменава се Двайсет и петата поправка, но това е всичко. Просто разговори. Определено не се обсъжда, нито се загатва за някаква конспирация.

— Точно затова Дейли е събрал още информация — каза тя. — Спомена, че отдавна следи развитието му.

— Чие развитие?

Тя забеляза искрица раздразнение в очите му.

— На заговора, Брент. Вицепрезидентът планира да убие Даниълс. Организирал е убийството по време на необявена визита на Даниълс до Афганистан следващата седмица. — Тя изчака думите, които потвърждаваха, че знае за какво говори, да стигнат до съзнанието му.

Грийн прие информацията стоически.

— Какви доказателства е открил Дейли?

— Още разговори. Всъщност е подслушвал личния кабинет на вицепрезидента. Не му е било толкова трудно, тъй като точно той е трябвало да следи дали някой не го подслушва. Изглежда, вицепрезидентът е свързан с Ордена на Златното руно. Неговият водач Алфред Херман е организирал самолета на президента да бъде свален с ракета. Сам е уредил сделката с хора на Бин Ладен.

— Стефани, надявам се Дейли да е събрал достатъчно доказателства. Това са невероятни обвинения.

— Ти каза, че цялата администрация е помийна яма. Каза, че искаш да ги заловиш. Ето ти шанс.

— Но как можем да го докажем?

— Записите са тук. Дейли ми разказа за тях. Твърдеше, че ясно доказват всички замесени. Тъкмо бяхме тръгнали насам, когато колата му бе взривена.

Грийн стоеше в преддверието до стълбището, където предишния ден бяха стояли Дейли и Хедър Диксън. Изглеждаше умислен. Любимото му изражение. Разбира се, макар да я бе излъгал за Торвалдсен и да не бе предал на президента нищо от разкритията на Хенрик, те имаха нужда от неоспорими доказателства за предателството му.

— Знам къде е скрил записите — заяви тя.

Най-накрая в очите на Грийн проблесна интерес. Касиопея стоеше до прозореца, без да се намесва.

Стефани заведе Грийн в кабинета на Дейли. На един от рафтовете бяха подредени компактдискове в пластмасови кутийки.

Музиката бе инструментална и от различни страни, дори съдържаше няколко църковни песни, които й се сториха любопитни. Тя взе една от кутийките — „Тибетски чудеса“ — и я отвори. Вместо музикалния диск вътре имаше друг диск, който тя извади.

— Дейли обичаше да крие нещата близо едно до друго.

— Какво точно има тук?

— Твърдеше, че това са доказателствата за хората, участващи в заговора. Както и че нещата са стигнали до неподозирано ниво. — Вените й пулсираха от възбуда. — Искаш ли да ги чуем?

Грийн не отговори.

— Защо разсекрети файла с Александрийската връзка? — попита тя.

— Нали ти казах, за да открия предателя. Така открихме, че израелците следят Пам Малоун. Разсекретяването на този файл задейства цялата операция.

— А ти имаше ли достъп?

— Защо ми задаваш тези въпроси, Стефани?

— Защото нямах представа, че изобщо знаеш за Александрийската връзка. Да не говорим за подробностите около нея, така че да решиш, че тя може да послужи като примамка за Израел.

Грийн наклони глава недоумяващо.

— Не очаквах кръстосан разпит.

Нямаше намерение да му позволи да се отпусне. Не и сега.

— Когато преди време говорихме, ми каза, че отваряш файла съзнателно, че той съдържа много малко информация освен забележката, че Малоун знае местожителството на Джордж Хаддад. Въпреки това специално спомена завета към Авраам. Откъде знаеше за него?

— Файлът не беше толкова секретен.

— Така ли? Дейли твърдеше обратното. Настояваше, че информацията в него е изключително ценна и относително неизвестна, освен за шепа хора по върховете. — Тя се постара да прозвучи максимално дръзко. — Ти не беше в списъка. Но все пак знаеше изключително много подробности.