Стив Бери - Александрийската връзка

Изправи се и забеляза шефа на охраната, проснат на земята на няколко метра от него. Пистолетът му бе изчезнал. Той се заклатушка към подчинения си, доволен, че наоколо няма никой. Погледна часовника си. Беше лежал в несвяст двайсетина минути. Дясното му слепоочие пулсираше и той внимателно опипа очертанията на подутината. Торвалдсен щеше да му плати за това.

Земята още се клатеше под краката му, но той си наложи да се съвземе и изтупа прахта от дрехите си. Наведе се и разтърси служителя си.

— Трябва да тръгваме — каза той.

Мъжът разтри челото си и се изправи.

— Нито дума за станалото — нареди Херман.

Бодигардът кимна.

Австриецът отиде до телефонната будка и вдигна слушалката.

— Моля, намерете Хенрик Торвалдсен.

Изненада се, когато гласът от другата страна му съобщи, че знае къде е Торвалдсен в момента.

— Отвън е. Тъкмо се кани да си тръгне.

Сейбър не можеше да повярва на късмета си. Беше открил Александрийската библиотека. Навсякъде около него имаше пергаменти, папируси, свитъци и книги — малки, компактни томчета с крехки пожълтели страници, които старецът наричаше кодекси. Бяха наредени прилежно с лице нагоре като мъртви тела.

— Как така въздухът е толкова свеж? — поинтересува се той.

— Вентилатори раздвижват сухия въздух, който идва отвън, и тук той се охлажда от планината. Още едно от модерните нововъведения от последните десетилетия. Пазителите преди мен са били изключително находчиви. Отнасяли са се към отговорностите си много сериозно. Вие ще го правите ли?

Намираха се в третата зала, наречена „Вечност“, в която високо на стената се виждаше още един мозаечен йероглиф — приклекнал мъж с вдигнати ръце като съдия, който свири тъчдаун. По цялата й дължина се простираха рафтове с кодекси, с тесни пътечки между тях. Библиотекарят му беше обяснил, че са от седми век, отпреди времето, когато оригиналната библиотека била плячкосана за последен път от мюсюлманите.

— Много от тях са били спасени през месеците преди промяната в политическата система — каза Библиотекарят. — Тези слова не съществуват никъде другаде в света. Множество факти и събития, които биха променили историята, ако тези документи бъдат изследвани.

На Сейбър му харесваше това, което чуваше. Означаваше едно нещо — власт. Трябваше да научи колкото се може повече и по-бързо. Малоун вероятно вече беше принудил някой от другите Пазители да го преведе през лабиринта. Но той можеше и да го изчака да се върне, което му изглеждаше по-логично. Беше отбелязал с X всяка от вратите, през които бяха влезли, така че лесно щеше да намери обратния път. Тогава щеше да се разправи с Малоун.

Първо обаче трябваше да разбере онова, което интересуваше Алфред Херман.

— Тук има ли ръкописи, отнасящи се до Стария завет?

Хаддад беше доволен, че гостът му най-после беше стигнал до причината, довела го дотук. Доста се бе постарал, за да се случи всичко това. След мнимата си смърт в Лондон, той бе чакал този момент, а поставените в апартамента му видеокамери му показваха дали някой влиза вътре. И, разбира се, мъжът, който сега беше насочил пистолет срещу него, беше открил оставената в компютъра информация и касетата със записа.

Хаддад беше очаквал Малоун в Бейнбридж Хол, тъй като скритите под леглото му материали насочваха именно към това място.

Появата на Сейбър го бе изненадала. А убийството на двамата мъже, които бе изпратил в имението, бе потвърдило лошите му намерения.

Един от Пазителите бе успял да проследи Малоун до хотел „Савой“ и го беше видял да закусва със Сейбър. Бе видял как двамата с бившата съпруга на Малоун се бяха качили на самолет до Лисабон. И тъй като самият Хаддад бе подготвил указанията за Пътя на героя, следвани от Малоун, Пазителят знаеше накъде точно са се запътили тримата.

Адам и Ева бяха изпратени в Лисабон, за да направят всичко възможно Малоун и новият му съюзник да стигнат безпрепятствено до Синай.

Хаддад бе смятал, че опасността може да дойде от нечие правителство — израелското, саудитското или американското. Сега обаче осъзна, че най-голямата опасност идва от мъжа, който стоеше на няколко метра от него. Надяваше се Сейбър да работи сам и долавяйки нетърпението в думите и действията му, вече бе убеден, че заплахата може да бъде овладяна.

— Тук има много текстове, които се отнасят до Библията — каза той. — Това е тема, който библиотеката с интерес проучва.