Стив Бери - Александрийската връзка

— Става въпрос за Стария завет. На староеврейски. Има ли някакви ръкописи тук?

— Три. За два от тях се предполага, че са преписани от по-ранни текстове. Другият е оригинал.

— Къде са?

Хаддад посочи вратата, от която бяха влезли.

— Две зали по-назад. В Залата на призванието. Ако възнамерявате да поемете поста на Библиотекаря, ще трябва да научите къде се съхраняват документите.

— Какво пише в тези Библии?

Хаддад се престори, че не го разбира.

— Какво искате да кажете?

— Видях едни писма. От Йероним и Августин. В тях пише, че Старият завет е променен. Че преводът е неточен. Имало и други поканени — четирима, които също са проучвали проблема. Единият от тях е палестинец, който преди около пет години заявил, че Старият завет е летопис на евреите не в Палестина, а някъде в Саудитска Арабия. Какво знаете по този въпрос?

— Доста неща. Тези мъже са били прави. Преводите на общоприетата Библия са неправилни. Старият завет наистина описва живота на евреите в друга местност, не в Палестина. Всъщност става въпрос за Западна Арабия. Чел съм много ръкописи в библиотеката, които доказват твърдението. Виждал съм дори карти на древна Арабия, на които са посочени библейските местоположения.

Сейбър насочи пистолета право срещу него.

— Покажете ми ги.

— Няма да разберете нищо, ако не знаете иврит или арабски.

— Повтарям ти още веднъж, старче. Покажи ми ги или ще те убия и ще се пробвам с другите служители.

Хаддад кимна.

— Просто се опитвам да бъда полезен.

Сейбър нямаше представа дали ръкописите и кодексите, разгънати пред него, са тези, които търсеше Алфред Херман. Нямаше значение. Определено възнамеряваше да установи контрол върху всичко наоколо.

— Това са трактати, написани през втори век от философи, учили в Александрия.

Библиотекарят направи пауза.

— Тогава евреите започвали да се превръщат в политическа сила в Палестина, установявайки предполагаемото си древно присъствие и налагайки правото си върху земите. Звучи ли ви познато? Тези учени доказали, че такова древно присъствие не е съществувало. Проучили староеврейските текстове на Стария завет, които се пазели в библиотеката, и установили, че разказаното от евреите по онова време съществено се различава от писмените текстове. Особено от по-старите. Изглежда, че с течение на времето разказвачите все повече се адаптирали към тогавашната родина на евреите, днешна Палестина, и просто забравили миналото си в Арабия. Ако не бяха някои непроменени имена, както и Старият завет, написан на староеврейски, тази история никога нямаше да бъде открита.

Библиотекарят посочи един от кодексите.

— Този е от доста по-късно. Пети век. Когато християните решили, че искат да включат Стария завет в своята Библия. Трактатът ясно доказва, че преводите са били променени, за да може Старият завет да съответства на появилия се Нов завет. Съвсем съзнателен опит да се измисли послание въз основа на някогашната история, религия и политика.

Сейбър се взря в книгите.

Библиотекарят посочи към друга купчина със свитъци, поставени в прозрачен пластмасов контейнер.

— Това е най-старата Библия, която имаме. Написана е четиристотин години преди Христа на староеврейски. В света няма друга като нея. По мое мнение най-старата Библия извън тази зала датира от деветстотин години след Христа. Нея ли търсите?

Сейбър не отговори.

— Вие сте странен човек — изведнъж каза Библиотекарят.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаете ли колко поканени са дошли тук? През вековете са минали хиляди. Книгата ни за посетители е впечатляваща. Започната е през дванайсети век от Авероес, арабския философ, критикувал Аристотел и Августин. Той е учил тук. Тогава Пазителите решили, че е време да споделят своите знания, но избирателно. Много от имената не говорят нищо — просто изключително интелигентни мъже и жени, събудили интереса на Пазителите. Големи умове, дали личен принос към знанието. Във времето преди радиото, телевизията и компютрите Пазителите живеели в големите градове и търсели личности, към които да отправят покана. Тома Аквински, Данте, Петрарка, Бокачо, Пусен, Чосър, както и други от техния ранг, са стояли в тази зала. Монтен е написал есетата си тук. Франсис Бейкън е заявил: „Възприемам цялото познание за мое призвание“ тук, в Залата на призванието.

— Всичко това трябва ли да ми говори нещо?

Възрастният мъж вдигна рамене.

— Просто се опитвам да ви обясня отговорностите ви. Казвате, че искате да бъдете Библиотекар. Ако това стане, ще имате големи привилегии. Библиотекарите в миналото са се срещали с Коперник и Кеплер, с Декарт, Робеспиер и Бенджамин Франклин. Дори със самия Нютон. Всички те са извлекли ползи от това място, а целият свят е спечелил от способността им да разбират и разширяват познанието.