Стив Бери - Венецианското предателство

Площта на кабината беше около два квадратни метра, с отвори за достъп от двете страни. Моторът виеше на максимални обороти, а останалата без управление лодка се мяташе по вълните. Предпазното стъкло се покри с водни пръски. Жената продължаваше да стиска пистолета, но имаше проблем с равновесието.

Той замахна и я улучи в брадичката с ръба на дланта си. Главата й се отметна назад и се удари в нещо твърдо. Той се възползва от зашеметяването й, завъртя руля в обратна посока и намали оборотите на двигателя. Страхуваше се да не навлязат в плитчините, където имаше опасност витлото да се оплете в гъстите водорасли.

Небето над Торчело беше озарено в оранжево. Лодката подскачаше по вълните, а жената стискаше главата си с две ръце. Виктор я изрита във водата, решил да повери съдбата й на природните стихии.

Зовастина мина в олтара и насочи поглед към величествения балдахин. Четири богато украсени колони от алабастър крепяха солиден блок от зелен мрамор. Зад него блестеше прочутата Пала д’Оро, инкрустирана със злато и скъпоценни камъни.

Пред олтара лежаха двете части на каменния саркофаг. Капакът беше издялан от цяла плоча във формата на правоъгълник, върху която личеше надпис на латински, изписан с големи и равни букви: CORPVS DIVI MARCI EVANGELISTAE. Познанията й по езика бяха достатъчни за един груб превод: „Божественото тяло на евангелист Марко“. Над капака имаше две дебели железни куки, вероятно използвани за поставянето на тежкия камък на място. В момента те бяха свързани с четири хидравлични крика, прикрепени с големи болтове.

— Доста трудна работа — отбеляза Мичънър. — Мястото под олтара е изключително малко. Разбира се, можехме да решим проблема с по-мощна техника, но за нея няма нито място, нито време.

— Това духовни лица ли са? — попита тя, кимайки към хората, които се суетяха около плочата.

— Да, подбрани специално за целта — отвърна Мичънър. — Решихме, че няма смисъл нещата да се разчуват.

— Знаете ли какво има вътре? — внимателно го погледна тя.

— Може би искате да разберете дали останките са мумифицирани — уточни той, сви рамене и добави: — За последен път тази гробница е била отваряна преди повече от сто и седемдесет години. Никой не знае какво има в нея.

Пак се изплъзна, раздразнено си помисли Зовастина. Птолемей се беше възползвал от подмяната, извършена от Евмен, за да постигне своите политически цели с помощта на тялото, което цял свят бе възприемал като тялото на Александър. Самата тя нямаше как да знае дали ще получи отговори от това, което предстоеше да види. Но беше длъжна да разбере.

Мичънър направи знак на един от свещениците и хидравличните крикове се раздвижиха. Железните куки над гробницата се насочиха надолу. Бавно, милиметър по милиметър, каменният капак започна да се повдига.

— Страхотни механизми — промълви Мичънър. — Малки, но достатъчно мощни за преместването на цяла къща заедно с основите.

Капакът се вдигна на около два сантиметра, но вътрешността на саркофага оставаше в сянка. Зовастина вдигна глава към златната мозайка с лика на Христос върху високия свод над олтара.

Четиримата мъже престанаха да работят с хидравличните крикове.

Капакът увисна на около четири сантиметра. Осветени отдолу, лъскавите цилиндри опряха в горната част на олтара. По-нататъшното повдигане беше невъзможно.

Мичънър й направи знак да се отдалечат, спря до олтара и прошепна:

— Светият отец се опитва да удовлетвори желанието ви с надеждата, че и вие ще изпълните неговото. Но нека бъдем реалисти. Вие няма да изпълните това, което сте обещали.

— Не съм свикнала да бъда обиждана — хладно отговори Зовастина.

— А светият отец не е свикнал да го лъжат.

По всичко личеше, че дипломатичният мъж е решил да зареже всякакви преструвки.

— Вие ще получите достъп до Федерацията, както обещах — все така хладно рече тя.

— Но искаме повече.

Едва сега Зовастина си даде сметка, че Мичънър е изчаквал до вдигането на капака. Беше готова да се прокълне, но разбираше, че няма друг избор. Трябваше да довърши започнатото. Заради Карин, заради Александър Велики, заради това, което беше скрито в саркофага.

— Какво искате?

Мичънър бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади няколко листа, навити на руло.

— Подготвили сме съглашение между Федерацията и Католическата църква. То съдържа писмени гаранции за достъпа ни до територията на вашата страна. Уважавайки вашата вчерашна молба, в него е добавен и текст, който дава право на Федерацията да разрешава евентуалните църковни строежи.