Стив Бери - Венецианското предателство

Тя разгъна документа и видя, че текстът е на казахски.

— Решихме, че ще ви бъде по-удобно да го имате на родния си език — отбеляза Мичънър.

— За да го разпространявате по-лесно — поправи го Зовастина. — Моят подпис е застраховката ви, че няма да се отметна.

Очите й пробягаха по клаузите на договора. В тях се описваше подробно сътрудничеството между Римокатолическата църква и Централноазиатската федерация в областта на „съвместното насърчаване на свободата на религията чрез неограничена мисионерска дейност“. Специален параграф забраняваше всякакви форми на насилие срещу църквата и предвиждаше строги наказания за нарушителите. Друг гарантираше безплатни визи за всички църковни служители и свободен достъп до страната по всяко време.

Зовастина извърна глава към олтара. Вътрешността на саркофага не се виждаше дори оттук, на десетина метра разстояние.

— Бих се радвала да имам сътрудник като вас — промълви тя.

— Аз служа на своята църква и това ми харесва.

Тя погледна часовника си. Виктор щеше да се появи всеки момент. Той никога не закъсняваше. Очите й се насочиха назад, към централната пътека на храма, над която проблясваха изписаните в златисто сводове. Тук има безброй скривалища, помисли си тя. Изобщо не беше сигурна, че ще бъде сама по време на обещаните й трийсет минути, които започваха да текат точно в 1:00 ч.

— Ако имате проблем с подписването на съглашението, спокойно ще забравим цялата работа — обади се Мичънър.

Повторение на нейните думи от вчера. Тя го погледна в очите и спокойно попита:

— Имате ли химикалка?

Малоун забеляза чифт червени светлини, които подскачаха на около половин километър от тях. Лодка, останала без контрол.

— Виждаш ли ги? — извика той.

Стефани се изправи от другата страна на командното табло и напрегна очи в мрака.

— Намира се отвъд осветеното трасе — установи тя.

Той насочи лодката натам. Не след дълго разстоянието между двата съда се скъси до двеста метра и той установи, че другата лодка — същата по размер като тяхната — се намира в опасна близост до плитчините. Миг по-късно успя да различи неясна фигура, която скочи във водата. На борда се изправи друга, екнаха три последователни изстрела.

— Котън!

— Разбрах! — извика в отговор той и рязко завъртя руля по посока на мигащите светлинки. Другата лодка включи мотора си и започна да се отдалечава. Той тръгна да пресича курса й по диагонал, разпръсквайки високите вълни като ветрило. Разстоянието се намали до петдесетина метра, когато на носа на другия съд се изправи тъмна фигура с пистолет в протегнатата към тях ръка.

— Лягай! — изкрещя Малоун.

Стефани явно беше забелязала опасността, защото светкавично се хвърли на палубата. Той я последва миг преди над главите им да свирнат куршумите. Един от тях пръсна стъклото на задната кабина.

В следващата секунда Малоун отново беше на крака и се хвърли към руля. Другата лодка се носеше с пълна скорост към Венеция. Много му се искаше да я последва, но го спря мисълта за човека във водата.

— Потърси фенерче — дрезгаво заповяда той, намали скоростта и се насочи към мястото, на което засече червените светлинки.

Стефани се спусна в предната кабина, до слуха му достигна тракането на вратички. След миг тя се появи с фенерче в ръка.

Той намали скоростта до минимум, а тя се надвеси през борда и включи фенерчето. До слуха му достигна вой на сирени. Иззад близкото островче изскочиха три моторници с включени синьо-червени светлини, които се понесоха с пълна скорост към Торчело. Тежка нощ за италианската полиция.

— Виждаш ли нещо? — подвикна през рамо Малоун. — Някой падна от онази лодка.

Той гледаше напрегнато пред себе си, опитвайки се да предотврати евентуалния сблъсък. Нещо, което щеше да бъде трудно в тъмните води на канала.

— Там! — извика Стефани.

Той се хвърли към нея и почти веднага забеляза фигурата, която правеше усилия да се задържи на повърхността. Само секунда му беше необходима да разбере, че е Касиопея. Още преди да успее да реагира, Стефани захвърли фенерчето и скочи във водата. Той светкавично се обърна и хвана руля. Една-две маневри бяха достатъчни, за да се приближи странично към двете жени. Котън се наведе през борда, изтегли Касиопея и я сложи да легне върху палубата. Тя беше в безсъзнание. От рамото й висяха лък и кожен колчан със стрели. Започва да става интересно, помисли си той, после обърна тялото й на една страна и заповяда: