Стив Бери - Венецианското предателство

Той знаеше какво предстои да се случи. Обърна се и хукна към стълбата, катерейки се отчаяно по металните стъпала. Дланите и коленете му се ожулиха до кръв, но той не усещаше нищо.

Костенурката се взриви.

Касиопея нямаше намерение да стреля по крадците. Просто единият от тях се появи пред очите й в мига, в който отпусна тетивата. Ясно видя как стрелата потъва в гърдите на мъжа и подпалва дрехите му. В следващата секунда вътрешността на музея се разтърси от силна експлозия. Взривната вълна изби черчеветата на прозорците, от които лумнаха алени пламъци.

Тя скочи на влажната земя. Пламъците се издигаха към нощното небе. Обърна гръб на църковната колонада и зае позиция срещу камбанарията на музея. Единият от нападателите със сигурност беше мъртъв. Трудно беше да определи кой, но в момента това беше без значение. Касиопея се изправи и се насочи към предната част на сградата, която бе превърнала в огнен капан. Последната стрела с пламтящ връх беше опъната на тетивата, готова за изстрелване.

Венеция

Зовастина стоеше до папския нунций, който я беше посрещнал на пистата преди по-малко от час. До центъра на града се придвижиха с обикновено водно такси, в което пътуваха само тя и Мичънър, придружавани от двамата й лични телохранители. Не успяха да се приближат към северния вход на базиликата, поради факта че по-голямата част от площад „Сан Марко“ се оказа блокирана от полицията. Продължиха надолу по една от съседните улички и влязоха в църквата през канцелариите на епархията.

Папският нунций изглеждаше съвсем различно от предишния ден. Черното расо и яката на проповедник бяха отстъпили място на цивилните дрехи. Очевидно папата беше удържал думата си относно пълната анонимност на нейното посещение.

В момента стояха в огромната, подобна на пещера катедрала със златни мозайки по стените, сякаш се намираха не в Италия, а в Константинопол. Таванът беше разделен на пет купола с фрески, изобразяващи Петдесетница, св. Йоан, св. Леонард, Пророците и Възнесение Господне. Топлата светлина на свещниците сякаш потвърждаваше популярното наименование на църквата „Златната базилика“.

— Прекрасно място, нали? — подхвърли Мичънър.

— Доказателство за това, което могат да постигнат религията и търговията — кимна тя. — Венецианските търговци са били най-големите крадци на света и доказателствата са тук.

— Винаги ли сте толкова цинична?

— Благодарение на съветската система разбрах, че светът е трудно място за живеене.

— Някога отправяли ли сте благодарност към вашите богове?

Тя се усмихна, забелязала любопитството в очите на американеца. В досегашните си разговори не бяха засягали нейната вяра.

— Моите богове са ми точно толкова верни, колкото и вашите на вас.

— Ние се надяваме да преосмислите своето езичество.

Тя неволно настръхна от тези думи, сякаш внушаващи, че вярата в много богове е по-нисша в сравнение с вярата в един-единствен бог. Историята категорично доказваше, че не е така. Но се задоволи само с кратък отговор:

— До този момент не съм имала проблеми със своята вяра.

— Не искам да кажа, че в нея има нещо погрешно — побърза да я увери Мичънър. — Просто ви предлагаме и други възможности.

След тази нощ Зовастина нямаше да има кой знае каква полза от Католическата църква. Щеше да й позволи ограничено присъствие на територията на Федерацията, за да балансира влиянието на радикалния ислям, но нищо повече. Организация, способна да съхранява и поддържа всичко, което я заобикаляше в момента, нямаше сериозно място в нейните владения. Тя махна с ръка към високия олтар, скрит зад богато украсена преграда. От ярко осветеното пространство зад него долиташе шум.

— Подготвят отварянето на саркофага — информира я Мичънър. — Решихме да върнем ръка с китката или някоя друга реликва, която може лесно да се отдели.

— Нима не виждате абсурдността във всичко това? — не се стърпя тя.

— Какво лошо има, ако така бъдат задоволени претенциите на египтяните? — сви рамене той.

— А къде остана свещената неприкосновеност на мъртвите, проповядвана от вашата религия? Нима е редно да оскверните гробницата на един мъртвец и да извадите част от останките му?

— Неприятно е, но за съжаление е необходимо — въздъхна Мичънър.

— Ей това най-много й харесвам на вашата църква! — кипна Зовастина, раздразнена от овчедушното му признание. — Проявява гъвкавост само когато е необходимо .