Стив Бери - Наследството на Карл Велики

Мой е изборът на Антарктида като люлка на първата цивилизация (Глави 72, 85 и 86). Също и нейните технологически достижения (Глави 72 и 81). Самият аз никога не съм ходил там, въпреки че Антарктида е на челно място в списъка на местата, които бих искал да посетя. Но смея да твърдя, че описанията на нейната красота и опасности са достоверни, тъй като съм ползвал източници от първа ръка. Базата „Халворсен“ (Глава 62) е измислена, но специалните костюми на Малоун и компания са истински (Глава 76). Политиката по отношение на Ледения континент е пресъздадена в цялата й сложност — с всички международни договори и уникални по същността си правила за обща експлоатация. Зоната, която изследва Малоун (Глава 85), действително се намира под контрола на Норвегия. В някои текстове на Антарктическия договор е записано, че тя е затворена по „екологически“ причини. Подводните приключения на Рамзи са заимствани от разказите на хора, които действително са се гмуркали в онези кристално чисти води. Сухите долини (Глава 84) действително съществуват, но повечето от тях се намират в южната част на континента. Съхранението и щетите върху човешкото тяло в условията на абсолютен студ са пресъздадени точно (Глави 90 и 91). Това явление е описано по великолепен начин в книгата на Мариана Госнел „Лед“.

При всички случаи си струва да посетите катедралата в Аахен (Глави 34, 36, 38 и 42).

Откровението на свети Йоан играе ключова роля в нейното проектиране и строителство, а самата сграда е една от последните оцелели от времето на Карл Велики. Разбира се, включването на Наблюдателите в нейната история е мое дело.

Латинският надпис във вътрешността на параклиса (Глава 46) също е от времето на Карл Велики и е прекопиран дословно. Преброявайки всяка дванайсета дума в него, аз открих присъствието само на три думи, които се повтарят в текста. После, по един наистина смайващ начин, те се подредиха в една многозначителна фраза: „Сиянието на Бога“.

До трона на Карл Велики действително има дъска за дама с девет пула. Играта е била популярна по времето на римляните и Каролингите, но се играе и днес.

Идеята за наследството на Карл Велики е изцяло моя. Това се отнася и за завещанието на Айнхард.

Френското селце Осо (Глава 51) и манастирът в околностите му (Глава 54) са художествена измислица, но легендата за Бертран води началото си от живота на истински абат, живял по тези места.

Базата Форт Ли действително съществува (Глава 46), но без складовете и хладилната камера, за които се говори в книгата. Съвсем наскоро аз се сдобих с айфон — значи можем да допуснем, че и Малоун е разполагал с такъв. Странните разследвания на американското правителство по време на Студената война наистина са били многобройни, особено онези, насочени към паранормалните явления и извънземните контакти (Глава 26). Аз просто прибавих още едно към тях.

Имението „Билтмор“ (Глави 58, 59 и 66) е едно от любимите ми места, особено по Коледа. Всичко е пресъздадено точно и до последния детайл — замъкът, селцето, хотелът, околностите. Разбира се, няма никаква ежегодна конференция на тема „Разкрити древни загадки“, но тази, за която се говори в книгата, е заимствана от много подобни събития, провеждащи се там.

Картата на Пири Райе и портоланите са реални и всеки от тях повдига противоречиви въпроси. За настолно четиво в тази област се счита изключително интересна книгата „Карти на древните морски крале“ от Чарлс Хапгуд. Дебатът за нулевия меридиан се е състоял точно както е описано (Глава 41), а след него се стига до решението за такъв да бъде избран Гринуичкият. Но използването на пирамидата в Гиза като нулева географска дължина (Глава 41) ражда една прелюбопитна връзка с редица свещени места, разпръснати по всички части на земното кълбо. Мегалитният ярд (Глава 71) е друга интересна концепция, с чиято помощ се обясняват общите конструктивни решения на редица древни градежи — решения, които строителните инженери са забелязали преди векове. Доказателства за реалното му съществуване все още не са открити.

Тази история предлага някои интересни възможности. Не за митичната Атлантида със сюрреалистично инженерство и фантастични технологии, а простичката мисъл, че ние не сме първите с интелектуални постижения. Преди нас може би е имало други, за чието съществуване изобщо не подозираме. Тяхната съдба и история са попаднали в категорията на онези деветдесет процента древно познание, до което вероятно никога няма да се докоснем.