Стив Бери - Наследството на Карл Велики

Цугшпице и Гармиш са описани точно (Глава 4), също и „Постхотел“. Ваканцията в Бавария е чудесно преживяване, а коледните пазари, описани в Глави 13, 33 и 37, несъмнено са част от атракцията. Манастирът „Етал“ (Глава 7) също е описан точно, с изключение на подземията.

Естествено, Карл Велики (или Шарлеман) е в основата на разказа. Присъствието му в историята (Глава 36) и доказателствата за него (Глава 10) са предадени възможно най-точно. Той си остава една от най-енигматичните фигури през вековете и продължава да бъде наричан „Бащата на Европа“. Достоверността на начина, по който Ото III разкрива гробницата на Карл през X век, си остава спорна. Описанието в Глава 10 се среща на много места и в различни варианти, но тайнствената книга в гроба на императора е моя измислица. Съществуват не по-малко убедителни разкази, в които се твърди, че Карл Велики е бил погребан в мраморен саркофаг (Глава 34), но никой не може да бъде сигурен, че това е истина.

И до днес „Животът на Шарлеман“ от Айнхард се смята за една от най-великите творби, свързани с онзи период от историята. Самият Айнхард е бил изключително образован човек, който действително е бил близък на императора. Моя измислица е само връзката им с Наблюдателите. Цитираните в Глави 21 и 22 мисли на Айнхард в общи линии се базират на части от Книгата на Енох — една колкото древна, толкова и загадъчна творба.

Операциите „Висок скок“ и „Вятърна мелница“ действително са били проведени и отговарят на описанието в Глава 11. Като мащабни военни учения те дълго време остават засекретени, а някои аспекти от тях остават неизвестни и до днес. Адмирал Ричард Бърд е бил един от командващите на операция „Висок скок“. Донесените от него предмети (Глава 53) са автентични, а задълбоченото изследване на Ледения континент е доказано и научно аргументирано. Тайният му дневник (Глава 77) е плод на художествена измислица, както и откритите от него каменни плочи, покрити със загадъчни надписи. Германската експедиция в Антарктида през 1938 г. (Глава 20) действително се е състояла. Подробностите са описани точно (включително многобройните пречупени кръстове, пръснати върху леда). Само откритията на Херман Оберхойзер са мое творение.

Странната писменост и отделните листа на ръкописа (Глави 12 и 81) са взети от ръкописа на Войнич. Той се намира в Библиотеката за редки книги и ръкописи „Байнеке“ към Иейлския университет и е всеобщо признат като един от най-загадъчните писмени документи в човешката история. До ден-днешен никой не е успял да дешифрира текстовете в него. Полезен наръчник в тази посока предлага „Ръкописът на Войнич“ от Джери Кенеди и Роб Чърчил. Именно от тази книга е взет символът, описан в Глава 10. Оригиналният му вариант е открит в един трактат от XVI век. Странният герб на фамилията Оберхойзер (Глава 25) също е от книгата на Кенеди и Чърчил. На практика той е част от фамилния герб на Войнич, изработен лично от автора.

Анализът на термина „ариец“ (Глава 12) ясно показва как нещо невинно може да се превърне в убийствена доктрина. Организацията „Аненербе“ е съществувала в действителност, но едва през последните няколко години историците обърнаха внимание на псевдонаучната й същност, довела до ужасяващи престъпления (Глава 26). Най-добрата книга на тази тема без съмнение е „Генералният план“ на Хедър Прингъл. Многобройните международни експедиции на „Аненербе“, описани в Глава 31, действително са били проведени. Главната им цел е била да създадат легитимност на една научна фантастика. Участието на Херман Оберхойзер в управлението на тази организация е моя измислица, но неговите усилия, както и дискредитирането му са взети от живота на реални членове на „Аненербе“.

Концепцията за съществуването на праисторическа цивилизация не е моя (Глава 22). Тя се базира на много и различни издания по темата, като безспорен лидер в тази насока е „Първата цивилизация“ на Кристофър Найт и Апън Бътлър. Целият диалог между Кристел Фалк и Дъглас Скофилд относно съществуването на първата цивилизация е взет от Найт и Бътлър. Тяхната теория не е толкова фантастична, но реакцията към нея е точно копие на реакцията на официалната наука към теорията за плаващите континенти (Глава 84). Основният въпрос, разбира се, остава. Ако такава цивилизация наистина е съществувала, защо няма никакви следи от нея?

А може би има.

Истински са историите на Скофилд за „богоподобни“ същества, общуващи с различни култури по света (Глава 60). Такива са и странните предмети, на които се е натъкнал Колумб. Още по-смайващи са рисунките и надписите в храма на Хатор в Египет (Глава 84), на които съвсем ясно личат необикновени неща. За съжаление забележката на Скофилд, че „деветдесет процента от познанията на древните хора са безвъзвратно загубени“, вероятно ще се окаже истина. Което означава, че откритията, свързани с тази история, никога няма да бъдат доказани.