Стив Бери - Наследството на Карл Велики

Съветникът изглеждаше добре. Отоците и синините вече ги нямаше. Облечен в костюм и с вратовръзка, той седеше малко сковано на тапицирания стол с висока облегалка, възвърнал каменното изражение на лицето си. За миг бе успяла да надникне в сърцето на този мъж, но сега се запита дали подобна привилегия щеше някога да се повтори. Той не беше от хората, които обичат да разголват душата си.

Даниълс я настани до Маккой и седна зад бюрото.

— Мисля, че е време да си поговорим в пълен състав. Последните няколко седмици бяха доста тежки.

— Как е полковник Крос? — попита Стефани.

— Добре. Кракът му зараства нормално, но куршумът е направил и някои пакости. Малко е ядосан на Даян, защото го е издала, но е благодарен на Едуин за точната стрелба.

— Трябва да ида да го видя — въздъхна Маккой. — Не съм искала да го излагам на опасност.

— На твое място бих изчакал поне седмица — поклати глава президентът. — Нали ти казах, че е ядосан? — Меланхоличните му очи се извърнаха към Дейвис. — Едуин, знам, че не си падаш по моите истории, но ще те помоля да чуеш тази. Две светлини в мъглата. Едната принадлежи на кораб. На мостика стои адмирал, който изпраща радиограма. Съобщава, че е командир на ескадрата, и заповядва на другата светлина да се отклони надясно. Другата светлина обаче отговаря, че той трябва да завие надясно. Адмиралът, раздразнителен тип като мен, гневно повтаря заповедта си. И получава следния отговор: „Адмирале, аз съм човекът, който дежури на фара, затова ти предлагам веднага да завиеш надясно!“ Изложих се на голяма опасност заради теб, Едуин. На много голяма опасност. Но ти се оказа умният човек на фара и аз се вслушах в думите ти. В момента, в който разбра за Милисънт, присъстващата тук Даян веднага изрази желание да се включи в операцията, поемайки много голям риск. Ти привлече Стефани, но именно тя свърши главната работа. А Крос? Той получи куршум.

— Ценя високо усилията на всички — отвърна Дейвис. — Много високо.

Стефани се запита дали съветникът изпитва някакви угризения заради убийството на Чарли Смит. Вероятно не, но едва ли щеше да го забрави. Тя се извърна към Даян Маккой и попита:

— Ти знаеше ли какво става, когато президентът звънна в службата ми и попита за Дейвис?

— Не — поклати глава Даян. — Той ми каза, след като приключихте разговора. Тревожеше се, че нещата ще излязат извън контрол, и реши да подготвим резервен вариант. Така се обадих на Рамзи. — Маккой замълча, после продължи: — И се оказа прав. Въпреки че вие двамата свършихте страхотна работа, като насочихте Смит към нас.

— Но има и някои провали, с които трябва да се справим — подхвърли Даниълс.

Стефани знаеше какво има предвид. Смъртта на Рамзи беше обявена за убийство, извършено от агент под прикритие. За смъртта на Смит изобщо не стана дума, тъй като никой не го познаваше. Раняването на Крос приписаха на инцидент по време на лов. Притиснат от заплахата за военен съд, най-близкият сътрудник на Рамзи, капитан Хоуви, направи пълни самопризнания. В рамките на броени дни Пентагонът извърши коренна реорганизация във военноморското разузнаване, назначавайки изцяло нов ръководен екип. Царуването на Лангфорд Рамзи и приближените му мина в историята.

— Наскоро ме посети Атос Кейн — подхвърли президентът. — Съобщи ми, че е бил заплашван от Рамзи. Не беше особено словоохотлив, както винаги.

Стефани улови веселите искрици в очите му.

— Аз пък му показах една папка, която намерихме в домашния сейф на Рамзи. Вътре имаше много интересни неща, но няма да навлизам в подробности. Ще ви кажа само едно: добрият сенатор няма да се кандидатира за президент. На трийсет и първи декември ще си подаде оставката от Конгреса и ще отдели повече време на семейството си. — Чертите на президента видимо се втвърдиха. — По този начин страната ни ще се отърве от един много амбициозен лидер. А вие тримата свършихте отлична работа. Малоун — също.

Преди два дни Форест Малоун беше погребан в едно хладно и сенчесто гробище в Южна Джорджия, съвсем близо до дома на вдовицата му. Синът категорично отказа баща му да бъде погребан с почести в националното гробище „Арлингтън“.

Телата на останалите девет членове на екипажа също бяха прибрани в родината и предадени на близките им. А истинската история на НР-1А най-после стигна до медиите. Тялото на Диц Оберхойзер бе изпратено в Германия. Съпругата му беше изразила желание да бъде погребан в семейната гробница заедно с дъщерите си.