Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Това беше най-дългият половин час в живота ми — каза той.

— Чакай да видиш какво съм купила. Панамена шапка, с която ще приличаш на учител по математика в лятна ваканция. Риза с къс ръкав. Харесваш такива, нали? А също и чорапи…

— А за себе си какво купи? — запита Бонд, докато я водеше за ръка към трамвайната спирка, по-далеч от надвисналата сянка на Кремъл.

— Два чифта бабешки гащи и платнен сутиен с банели, който ми е доста голям, но… И една блуза. Освен това хляб и сирене.

— Браво, моето момиче. А сега да вървим!

Взеха трамвай до площада с трите гари в северните райони на Москва и се запътиха към входа на Ленинградската гара. Сред забързаните тълпи, които изпълваха огромното фоайе, Бонд се почувства в по-голяма безопасност, отколкото докато убиваше времето пред ГУМ.

Скарлет купи два билета за „Красная стрела“ — нощния влак за Ленинград, който тръгваше в единайсет и петдесет и пет. После двамата отидоха пеша до близкия парк и се преоблякоха в обществените тоалетни.

— А сега — каза тя — отивам в посолството.

— Знаеш ли къде се намира? — запита Бонд. — Доколкото си спомням, това е една величествена сграда близо до реката, на Софиевская набережная или нещо такова.

— Ще се оправя. Шофьорът на таксито със сигурност ще я знае. Ти тук, в парка, ли ще ме чакаш?

— Да, тук е възможно най-закътано. Много ми се иска да можех да дойда с теб, но няма да се чувствам добре дошъл там. На кого ще се обадиш?

— За начало на офиса в Париж. Ще поискам да говоря с началника на моя отдел. Той ще знае към кого да ме насочи.

— Е, добре. Преди да тръгнеш, Скарлет, запомни едно: Горнер има връзки с КГБ и СМЕРШ. Ние оставихме зад себе си следи от хаос и разруха през цялата територия на Съветския съюз. Един разбит авиолайнер, няколко въоръжени грабежа, задигната кола. Съветските далекосъобщителни връзки може да са примитивни, но вече със сигурност ни следят. А следенето е едно от нещата, в които особено много ги бива. Не забравяй също, че ако Дариус е успял по някакъв начин да предаде в Лондон местоположението на фабриката на Горнер, вероятно вече се провежда и спасителна операция.

Той взе ръцете й в своите и я погледна в очите.

— За бога, гледай да си тук най-късно в девет!

После изпрати с поглед стройната й фигура, докато се отдалечаваше, с новата си блуза и с решителна крачка, по посока към шосето.

Следобеда и вечерта Бонд прекара в парка, опитвайки се да поспи. Хапна малко хляб и сирене и пи вода от една чешмичка.

Когато наоколо падна мрак, той започна да диша по-леко. На следващата сутрин щяха да са в Ленинград и само едно кратко пътуване с кораб щеше да ги отделя от свободата. Цялото му същество копнееше за ледени коктейли, горещи душове, чисти чаршафи, качествен тютюн…

Главата му натежа и той я облегна назад, върху грапавия дънер на чинара, който растеше зад пейката му.

В същото време между две от жълто-белезникавите колони, които поддържаха величествения портал на Ленинградската гара, протичаше делова сделка.

Някакъв руснак с масивно телосложение, по чието лице се виждаха пресни следи от доста поизхабено ножче за бръснене, бе повдигнал ръка с дланта нагоре и кимаше енергично с глава в знак на разбиране и съгласие. Ръкавите на зле скроения му костюм конфекция се бяха повдигнали към лактите, разкривайки захабените мръсни маншети на ризата.

В разтворената му шепа бяха оставени пет сгънати банкноти от по сто щатски долара. Малките му свински очички над разранените от тъпото ножче бузи се разшириха от неконтролируема алчност.

Събеседникът му говореше слабо английски като самия него, но и така му се разбираше какво иска. В другата му ръка имаше две снимки — едната на мъж с корав поглед и буен кичур черна коса над дясната вежда; другата — на красива млада жена, може би рускиня, но във всеки случай далеч по-елегантна и по-добре поддържана от всички жени, които бе виждал до този момент в Москва.

А мъжът с парите, кой го знае откъде се бе взел той? Очите му бяха като на татарин или монголец, но кожата на лицето му беше жълтеникава, а странната шапка на главата му имаше вид на униформена — може би испанска или френска.

Две неща бяха ясни: едното беше телефонният номер, написан на листче хартия, което мъжът с жълтото лице също натика в шепата му; а другото — че при успешно изпълнена задача го очакват още пари.

Скарлет се върна в парка малко преди осем вечерта. Каза на Бонд, че в посолството отначало са се отнесли с известно недоверие, но накрая един първи секретар се смилил над нея и след като проверил автентичността на твърденията й чрез поредица от телефонни разговори с Париж, й позволил да ползва телефона. И тогава тя разказала на шефа си в Париж всичко, което според нея можело да бъде от полза за двама им, а той на свой ред обещал да уведоми за това съответните власти. Бонд се усмихна. Изобщо не се съмняваше, че Скарлет е използвала целия арсенал на женския чар, за да убеди бедния първи секретар в посолството да разреши подобно неправомерно използване на служебния му телефон. Важното в крайна сметка беше, че се върна благополучно.