Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Скарлет излезе на платното и волгата намали. В нея пътуваше само шофьорът — посивял мъж над петдесет, набит и с костюм, но без вратовръзка, който се пресегна през седалката да й отвори вратата. Този не е от КГБ, помисли си Бонд. Приличаше по-скоро на контрабандист, а може би беше привилегирован местен партиен функционер.

Докато Скарлет се наместваше отпред, Бонд се шмугна на задната седалка. На недоволно мърморещия шофьор тя обясни, че спътникът й е неин брат, който не е съвсем наред с главата и затова никога не говори.

В продължение на около час се движиха право на запад, към Казан, а когато навлязоха в един пуст участък от пътя, далеч от всякакви населени места.

Бонд измъкна лугера от колана си и опря дулото зад ухото на шофьора.

— Кажи му да намали и да спре.

И тримата слязоха от колата и се скриха в крайпътните храсталаци.

— Кажи му да се съблече по бельо.

Скарлет извърна глава настрани, докато Бонд свали дрехите си и облече костюма на мъжа. Във вътрешния джоб на сакото имаше портфейл, от който извади всички пари.

— Колко прави това? — запита той.

Скарлет преброи банкнотите.

— Има колкото за храна и нещо за пиене.

— А за бензин ще има ли?

— Да. Но не и за дрехи…

— Кажи му да изчака на място десет минути, преди да прави каквото и да било. Кажи му също, че ще оставим колата му в Москва. И накрая, кажи му от мое име, че много съжалявам.

Бонд и Скарлет изтичаха обратно до волгата и потеглиха със свистене на гуми.

— Като стигнем в Москва — запита Скарлет, — ще се обадим ли в британското посолство?

— Не — отвърна Бонд. — От гледна точка на посолството Службата не съществува. Особено пък в Москва! Не мога да поискам закрила от тях. Ти обаче можеш.

— Но без моя руски ти няма да се оправиш!

— Ще пробвам, пък може да успея.

— Няма да те изоставя, Джеймс. Не и сега.

— Е, добре, но ако е така, опитай се поне да поспиш. Седалката ти се разгъва на легло. Руснаците много се гордеят с този модел. Показвали са го неведнъж на Лондонското автомобилно изложение!

След час Бонд я събуди. Бяха спрели на някаква бензиностанция и един старец излезе отвътре, за да им налее бензин.

Без да отваря прозорците, Бонд й каза:

— Слез уж да се поразкършиш, и му кажи, че ще вляза в бараката да му платя.

Скарлет заговори стареца и той кимна, след което Бонд слезе от колата и пристъпи към малката постройка. Вътре, зад тезгяха, седеше жена с кърпа на главата.

Бонд извади лугера и посочи с дутото касовия апарат, като едновременно с това вдигна пръст към устните си. Ужасена, жената издърпа чекмеджето и Бонд натъпка джобовете си с банкноти, като загреба и шепа монети за телефон. После направи знак на касиерката да свали кърпата, жилетката и обувките си и да му ги подаде.

Накрая, след като вдигна още веднъж предупредително пръст нагоре, той изтича обратно към колата, като пътьом подвикна на Скарлет да се качва.

Още щом тя захлопна вратата си, Бонд пусна съединителя и подкара, оставяйки бедния старец, зяпнал от изумление, да стиска в ръце още капещата помпа.

Без да сваля крака си от педала, Бонд шофира с голяма скорост два часа, докато наоколо започна да се смрачава.

— Я виж! — каза внезапно Скарлет. — Телефонна кабина. Да опитаме!

Останал в колата, Бонд я наблюдаваше отдалеч как се бори с примитивния апарат. След десетина минути тя се върна при него, изнервена и обезсърчена.

— Успях да се свържа с телефонната централа, но за международно обаждане и дума не може да става. Имах чувството, че телефонистката дори не разбира какво точно искам от нея.

— Все пак ще се наложи да идеш до посолството в Москва. Това е единственият начин. Ще гледам да те закарам дотам възможно най-бързо. През нощта няма да намерим никъде бензин, затова ще ни се наложи да спрем някъде и да продължим на сутринта. Но минем ли веднъж Казан, ще се опитаме да намерим и нещо за ядене.

Скарлет кимна без особен ентусиазъм, после се сгуши до Бонд на седалката. Щом стигнаха Казан, той я събуди, за да му помага в разчитането на пътните знаци. Когато навлязоха в западните покрайнини на града, забелязаха заведение, отдръпнато на няколко метра навътре от банкета.

Двамата седнаха сами под една луминесцентна лампа и зачакаха едрата набита келнерка да им донесе поръчката: супа с черен хляб и чай. За второ имаше някаква яхния, недотам годна за ядене.

— Сега разбирам защо сме единствените посетители — подхвърли Бонд.

— Не е като вечерята на твоите фантазии, а?