Себастьян Фолкс - Птича песен

Булевард „Канж“ беше широк и тих и минаваше по източната граница на град Амиен. Каруците, които идваха от Лил и Ара на север, се насочваха право към работилниците за щавене на кожи и фабриките в квартал Сен Лю и нямаха нужда от този изровен и покрит с листа път. От едната му страна, гледаща към града, имаше пищни квадратни градини, парцелирани прецизно спрямо къщите, към които принадлежаха. От влажната трева се издигаха кестени, люляци и върби, отгледани, за да осигуряват сянка и спокойствие на собствениците. Градините изглеждаха буйни и обрасли, а гъстите им морави и избуялите живи плетове може би криеха малки полянки, спокойни вирове и кътчета, непосещавани дори и от обитателите им, където под надвисналите клони растяха диви треви и цветя.

Зад дворовете река Сома се разделяше на малки канали, които бяха живописните забележителности на Сен Лю; от другата страна на булеварда те бяха превърнати в редица водни градини, малки островчета с влажна растителност, откъснати от многобройните ръкави на реката. Дълги плоскодънни лодки с гребла возеха жителите на градчето по водните пътища в неделните следобеди. По цялото протежение на реката и нейните разклонения бяха насядали приведени рибари; тези край катедралата бяха с шапки и сака, а покрай водните градини — по ризи, и мятаха въдиците си с надеждата да уловят пъстърви или шарани.

Къщата на семейство Азер имаше солидна строга фасада, скрита зад желязна ограда. За пътуващите надолу към реката не можеше да има съмнение, че това е имот на важен човек. Покритият с плочи покрив се спускаше под странни ъгли над неправилната форма на постройката. Под един от тях малко прозорче гледаше към булеварда. Вторият етаж почти отвсякъде бе опасан от каменна тераса, над чиито балюстради червен бръшлян си пробиваше път към покрива. Пътната врата беше внушителна, с метален обков върху талпите.

Вътре къщата беше и по-малка, и по-голяма, отколкото изглеждаше. В нея нямаше плашещо тържествени салони, нито позлатени бални зали с висящи полилеи, но въпреки това беше изненадващо просторна; с коридори, които внезапно завиваха и се спускаха към градината; с малки салони с писалища и тапицирани столове, в които се влизаше неочаквано от незнайни места. Дори от моравата бе трудно да се разбере как точно бяха разположени помещенията в правоъгълната каменна сграда. Навсякъде подовете издаваха отчетливи звуци под краката на обитателите й, така че затвореното пространство непрекъснато отекваше под скрити от очите стъпки.

Металният куфар на Стивън Рейсфорд беше изпратен предварително и го чакаше до леглото. Мъжът разопакова дрехите си и окачи втория си костюм в гигантския резбован гардероб. Трябваше да се повдигне на пръсти, за да погледне към булеварда, където край тротоара чакаше файтон. Конят разтърсваше сбруята си и протягаше глава, за да отхапе от клоните на лимоновото дърво. Стивън провери колко меко е леглото, след това легна и положи глава върху покритата възглавница. Стаята беше семпла, но старателно обзаведена. На масата имаше ваза с диви цветя, а от двете страни на вратата висяха отпечатъци с градски пейзажи от Онфльор. Беше пролетна вечер и окъснялото слънце грееше зад катедралата, а песента на косовете се чуваше от всички страни. Стивън се поизми набързо и се опита да оправи черната си щръкнала коса в малкото огледало. Сложи пет-шест цигари в табакерата, която прибра във вътрешния джоб на сакото си. Извади от останалите джобове нещата, които вече не му трябваха: билети за влака, син бележник с кожена подвързия и нож с добре наточено острие.

Докато слизаше долу за вечеря, се стресна от скърцането на двете стълбища, които го отведоха първо до площадката на втория етаж и семейната спалня, а след това на първия етаж. Носеше жилетка под сакото и му беше топло. Постоя за миг дезориентиран и несигурен през коя от четирите стъклени врати в коридора трябва да мине. Открехна едната и се озова в задимена кухня, насред която прислужница нареждаше чинии върху поднос, поставен на голямата маса.

— Насам, мосю. Вечерята е сервирана — каза тя и се шмугна покрай него към вратата.

Семейството вече се беше настанило в трапезарията. Мадам Азер се изправи.