Себастьян Фолкс - Птича песен

— Смятам, че трябва да отворя прозореца — каза тя студено и стана. Копринената й пола изшумоля.

— И ти си ценител на музиката, нали, Азер? — попита Берар. — Хубаво е да се слуша музика в семейство с деца. С мадам Берар винаги сме насърчавали децата си да пеят.

Мислите на Стивън препускаха, докато Берар говореше. Имаше нещо великолепно в начина, по който мадам Азер блокира атаката на този абсурден човек. Той беше просто един грубиян от малък град, но със сигурност бе свикнал да става на неговото.

— Прекарал съм приятни вечери в концертната зала — каза скромно Азер, — макар че бих се въздържал да се определя като ценител на музиката. Просто…

— Глупости. Музиката е демократично изкуство. Не ти трябват пари, за да я купиш, или образование, за да я разбереш. Стига ти само чифт от тези. — Берар се хвана за големите розови уши и ги разклати. — Уши. Бог ти ги е дарил по рождение. Не бива да си толкова срамежлив, Азер. Фалшивата скромност води само до триумф на низшия вкус. — Берар се облегна на стола си и погледна към вече отворения прозорец. Течението сякаш разваляше удоволствието му от афоризма, който имаше претенциите, че е измислил. — Извинявай, Рене — продължи той. — Прекъснах те.

Азер се занимаваше с черната си лула от шипково дърво, тъпчеше я с тютюн и проверяваше как дърпа, като всмукваше шумно. Когато остана доволен, драсна клечка кибрит и след миг плешивата му глава се обви със синкава димна спирала. В тишината, настъпила преди той да отговори на приятеля си, всички чуха птичките в градината отвън.

— Патриотичните песни — каза Азер. — Имам специално предпочитание към тях. Звукът от оркестъра и от хиляди гласове, пеещи Марсилезата, докато армията тръгва на битка с прусаците. Какъв ден!

— Прости ми — отвърна Берар, — това е пример за използване на музиката по предназначение — да изпълни с боен дух сърцата на войниците. Когато изкуството се използва за практични цели, то губи своята същностна чистота. Прав ли съм, мадам Азер?

— Бих казала, че да, мосю. А какво мисли мосю Рейсфорд?

Стивън се стресна, погледна към мадам Азер и за първи път очите им се срещнаха.

— Нямам мнение по въпроса, мадам — каза той, докато си възвръщаше спокойствието. — Но смятам, че ако някоя песен може да докосне сърцето, тя трябва да бъде ценена.

Берар внезапно протегна ръка.

— Малко бренди, ако обичаш, Азер. Благодаря. А сега ще направя нещо, с което рискувам да се направя на глупак и да разваля мнението ти за мен.

Мадам Берар се засмя невярващо.

— Ще пея. Да, няма смисъл да се опитвате да ме разубедите. Ще изпея песен, която беше популярна като бях момче и ви уверявам, че това беше преди доста години.

Бързината, с която Берар се впусна в изпълнението, след като направи своята декларация, изненада слушателите. В един миг водеха официален разговор на маса, а в следващия се превърнаха в публика, хваната в капан. Берар се наведе напред на стола си, подпря се с лакти на масата и запя с треперлив баритон.

Взря се в мадам Азер, която седеше срещу него. Тя не успя да издържи погледа му и сведе очи към чинията си. Но неудобството й не отклони Берар от начинанието му. Азер си играеше с лулата си, а Стивън разглеждаше стената над главата на Берар. Мадам Берар наблюдаваше с горда усмивка как съпругът й даряваше с песен домакинята. Мадам Азер се изчерви и започна да се върти на стола си под немигащия вторачен поглед на певеца.

Двойната му брадичка се заклати, когато извърна глава, за да подчертае най-трогателната част от песента. Беше сантиментална балада за различните периоди в човешкия живот. В припева се казваше: „Но тогава бях млад и стрехите бяха зелени, а сега реколтата е прибрана и малката лодка отплава.“

В края на всеки куплет Берар драматично замълчаваше, а Стивън си позволяваше да го стрелне с поглед, за да види дали е свършил. За миг в горещата трапезария настъпваше пълна тишина, но после се чуваше дълбока въздишка и следващият куплет.

— „Когато младите мъже се върнаха от война, царевицата беше избуяла и нашите любими жени ни чакаха…“

Берар изви леко глава, докато пееше, гласът му ставаше все по-силен, а кървясалите му очи не се откъсваха от мадам Азер, сякаш лицето му можеше да се върти само по оста на втренчения му поглед. С усилие на волята тя запази самообладание и се стегна от нахалното му внимание.

— „… и малката лодка отплава-а-а.“ Край — каза Берар и внезапно спря да пее. — Казах ви, че ще се направя на глупак!