Себастьян Фолкс - Птича песен

Стивън се качи в стаята си и се заслуша в нощните звуци. Отворен капак на прозорец се завъртя бавно на пантите си и се блъсна в стената на къщата отзад. Някъде далеч, където градинарското изкуство отстъпваше пред дивата природа, бухаше бухал. От време на време се чуваше и неравномерно свистене в тесните водопроводни тръби.

Стивън седна зад писалището до прозореца и отвори тетрадка с дебели сини линии. Беше наполовина изписана с мастило, думите тръгваха от червеното поле вляво. Имаше дати и прекъсвания на текста; понякога разстоянията между датите бяха няколко дни или дори седмици.

Водеше си дневник от пет години, след като това му беше предложено от един учител. Часовете по старогръцки и латински му бяха дали нежелани, но стабилни познания за езиците, които сега използваше като основа за своя шифър. Когато темата бе чувствителна, той променяше пола на героите си и описваше действията им и собствените си реакции с фрази, които не биха означавали нищо за случайния читател.

Засмя се тихо на себе си, докато пишеше. Беше развил тази склонност към тайнственост, за да преодолее естествената си откритост и пламенния си темперамент. На десет или единайсет години непрестореният му ентусиазъм и силно развитото му чувство за добро и зло го бяха превърнали в истинска напаст за учителите му, но постепенно се бе научил да диша дълбоко и да остава спокоен, да не се доверява на реакциите си, да изчаква и да бъде нащрек.

Разкопча си маншетите, подпря глава на дланите си и се вгледа в голата стена пред себе си. Чу се звук, който този път не беше от капака на прозореца или от водата в тръбите, а много по-пронизителен и по-човешки. Повтори се и Стивън прекоси стаята и се заслуша. Отвори вратата и излезе внимателно в коридора, защото си спомни какъв шум бяха вдигали стъпките му по-рано през деня. Беше почти сигурен, че чува женски глас, идващ от долния етаж.

Свали си обувките, плъзна ги тихо през прага на стаята си и се запромъква надолу по стълбите. В къщата цареше пълен мрак; Азер сигурно бе угасил всички светлини, преди да си легне. Стивън усети дървените дъски през чорапите си и очертанията на перилата под търсещата си длан. Не се страхуваше.

На стълбищната площадка на втория етаж се поколеба. Размерът на къщата и броят на възможните посоки, от които можеше да идва гласът, го обезсърчиха. От площадката тръгваха три коридора, един към ниско стъпало, водещо към предната част на сградата и два настрани по цялата дължина на дома, които след това се разклоняваха отново. Цялото семейство и прислугата, както и баните, пералните и складовете бяха на този етаж. Можеше случайно да се озове както в спалнята на готвачката, така и в салон с китайски орнаменти и тапицирани с коприна мебели в стил Луи XVI.

Слушаше напрегнато, затаил дъх. Чу се нов звук, този път по-нисък, почти като ридание, не задължително на жена, прекъснато от рязък удар. Стивън се почуди дали да продължи. Беше излязъл импулсивно от стаята си, уверен, че нещо не е наред; сега обаче му се струваше, че прекрачва границите на личното пространство на някой от членовете на домакинството. Но не се колеба дълго, защото осъзна, че този звук не е нормален.

Зави по коридора вдясно и продължи извънредно предпазливо, протегнал едната си ръка напред, за да защити очите си от нараняване. С другата опипваше стената до себе си. Стигна до някакво разклонение, погледна вляво и видя тънка ивица светлина, идваща изпод затворена врата. Прецени колко може да се приближи до нея. Искаше да остане достатъчно близо до завоя на коридора, за да успее да се скрие навреме и да не бъде видян, ако някой излезете от стаята.

Направи пет-шест крачки, повече не се осмели. Спря и се заслуша, като отново затаи дъх, за да не пропусне нещо. Усети как сърцето му натежа в гърдите, а шията му запулсира. Дочу женски глас, хладен и тих, но в същото време разстроен и отчаян. Жената умоляваше и макар да бе снижила тона си и не всички думи да се чуваха, на моменти те звучаха отчетливо заради силата на емоцията. Стивън успя да различи „Рене“, а после „моля те“ и „децата“. Макар и само по тези признаци разпозна, че гласът е на мадам Азер, но скоро ударът, който бе чул и по-рано, я накара да замлъкне. До ушите му достигна стон, който внезапно прескочи в по-горен регистър и очевидно беше израз на болка.

Стивън тръгна по коридора, ръцете му вече не бяха вдигнати предпазливо напред, а стиснати в юмруци до гърдите му. Но стъпка или две, преди да стигне до вратата, той успя да овладее объркващия го гняв. За първи път чу и мъжки глас. Той повтаряше една и съща дума със задавен неубедителен тон, който накрая също премина в стон. След това отекнаха стъпки.