Себастьян Фолкс - Птича песен

— А, мосю, мястото ви е тук.

Азер смотолеви някакво представяне, от което Стивън чу само думите „моята съпруга“. Той взе ръката й и се поклони сдържано. Две деца се взираха в него от другата страна на масата.

— Лизет — каза мадам Азер и направи жест към едно момиче на около шестнайсет години с тъмна коса, привързана с панделка, което се усмихна превзето и подаде ръка — и Грегоар. — Грегоар беше момче на около десет, чиято малка глава едва се виждаше над масата и което клатеше неистово напред-назад краката си отдолу.

Прислужницата се появи до рамото на Стивън със супник в ръце. Той си отсипа с черпака в чинията и долови аромата на някаква непозната билка. Под концентричните кръгове от буйни зелени подправки супата беше от пасирани картофи. Азер вече бе изял своята и потракваше настойчиво с ножа. Стивън вдигна изпитателен поглед над лъжицата си, докато преглъщаше течността.

— На колко сте години? — попита момчето.

— Грегоар!

— Няма нищо — каза Стивън на мадам Азер. — На двайсет.

— Пиете ли вино? — попита Азер и надвеси бутилка над чашата на Стивън.

— Благодаря.

Азер наля няколко пръста на Стивън и на съпругата си, преди да върне бутилката при себе си.

— Какво знаете за текстилната индустрия? — попита Азер. Той бе само на четиридесет, но изглеждаше поне с десет години по-възрастен. Имаше тяло, което нямаше нито да наедрее, нито да увисне с възрастта. Погледът му беше неспокоен и строг.

— Не много — отвърна Стивън. — В бизнеса съм от почти четири години, но се занимавам най-вече с финансовата част. Работодателят ми иска да науча повече за производствения процес.

Прислужницата отнесе чиниите за супа и Азер заговори за местната индустрия и трудностите му с работната ръка. Притежаваше фабрика в града и още една на няколко мили извън него.

— Синдикатите ми оставят много малко възможности за маневри. Оплакват се, че губят работата си, защото механизираме производството, но ако не успеем да настигнем конкурентите си от Испания и Англия, няма никаква надежда за нас.

Прислужницата донесе плато с нарязано месо в бистър сос, което постави пред мадам Азер. Лизет започна да разказва някаква история от училище. Тръскаше глава и се кикотеше, докато говореше. Ставаше въпрос за шега, която нейна съученичка си беше направила с друга, но в начина, по който я разказваше, се криеше и подтекст. Искаше да демонстрира, че разбира колко инфантилна е случката и да внуши на Стивън и родителите си, че тя самата е прекалено голяма за такива неща. Но не беше и съвсем сигурна какви са точно сега нейните вкусове и интереси. Момичето заекна леко, преди да завърши разказа си и да се скара на брат си, че се смее. Стивън я гледаше, докато говори, и тъмните му очи обхождаха изпитателно лицето й. Азер не обърна никакво внимание на дъщеря си, докато си взимаше салата и подаваше купата на жена си. Той избърса с парче хляб ръба на чинията си, където беше покапал сос.

Мадам Азер не бе успяла да привлече погледа на Стивън и той като че ли избягваше да се обърне към нея, сякаш чакаше тя официално да го заговори, но с периферното си зрение долавяше извивките на светлокестенявата й коса, вдигната нагоре над лицето. Тя носеше бяла дантелена блуза с брошка с тъмночервен камък на шията.

Когато приключиха с вечерята, на вратата се позвъни и в коридора се чу сърдечен мъжки глас. Азер се усмихна за първи път.

— Добрият стар Берар. Цепи секундата както винаги!

— Мосю и мадам Берар — обяви прислужницата, след като отвори вратата.

— Добър вечер, Азер. Радвам се да ви видя, мадам. — Берар, набит побелял мъж, преминал петдесетте, наведе устни към ръката на мадам Азер. Съпругата му, която бе с почти същото едро телосложение като него и с гъста прибрана на кок коса, се здрависа и целуна децата по бузите.

— Извинявайте, не чух името ви, когато Рене ни запозна — каза Берар на Стивън. Докато Стивън му го повтаряше буква по буква, децата бяха освободени от масата и семейство Берар се настани на техните места. Азер изглеждаше развеселен от пристигането им.

— Бренди, Берар? А за вас, мадам, билков чай, предполагам? Изабел, позвъни да донесат и кафе, моля те. А сега…

— Преди да продължиш… — каза Берар и вдигна месестата си ръка — имам лоши новини. Бояджиите са обявили стачка от утре. Синдикалните лидери са се срещнали с представители на работодателите в пет този следобед и това е решението им.

Азер изсумтя.

— Мислех, че срещата ще е утре.