Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Той се залепи за гърба й, промуши ръце под ремъците на парашута и сплете пръсти малко под гърдите й.

— Не прави нищо. Аз ще дръпна шнура — каза той и ритна вратата.

В миг Скарлет бе засмукана навън от въздушната струя, с Бонд на гърба си. Самолетът летеше под такъв ъгъл, че двигателите и опашката профучаха високо над главите им, докато двамата, вкопчени един в друг, се преобръщаха в разредения въздух над Русия. Бонд я притискаше толкова силно към себе си, че замалко не смаза ребрата й, докато тя беше впила нокти в мускулите на ръцете му, за да не го изтърве. Докато падаха свободно надолу, въздухът нахлуваше в дробовете им като изстрелян от ракетен двигател.

Бонд изчака толкова време, колкото му се струваше безопасно, и като притисна Скарлет още по-силно към себе си с лявата си ръка, с дясната дръпна лостчето, което изтегляше шнура за разтваряне на парашута. Последва кратка пауза, след което се чу пукот и над главите им с оглушителен плясък се разтвори куполът на парашута. Тялото на Скарлет се дръпна нагоре с такава сила, че Бонд замалко не изпадна от гърба й. Когато усети хватката му да отхлабва, тя изпищя и го стисна за китките. Но лактите му бяха закачени за ремъците и със забавянето на скоростта той отново успя да се хване здраво за тялото й.

Докато падаха, Бонд се опита да насочи парашута по посока на водния басейн, който се виждаше на около шестстотин метра по-надолу и встрани. Максималното натоварване на един военен парашут беше около деветдесет килограма, но Бонд бързо пресметна наум, че колкото и Скарлет да беше слабичка и стройна, двамата заедно тежаха поне 150 килограма. За момент въздухът около тях сякаш утихна, после някъде изотзад се разнесе тътен като от земетресение; двамата обърнаха едновременно глави по посока на звука.

Останал без управление, лайнерът бе завил надясно и се бе забил в планинския склон.

— Урал вече има един връх по-малко — извика той в ухото на Скарлет.

Бонд погледна към водата, която вече беше на сто и петдесет метра под тях.

— Щом паднеш, натисни лоста за освобождаване. Иначе парашутът ще те повлече и ще се удавиш.

— Разбрано — отвърна тя.

Водният басейн под тях, както вече ясно се виждаше, не беше езеро, а участък от широка река. Това нямаше особено значение, стига да беше достатъчно дълбока.

С ръце на слабините, за да се предпази при удара, Бонд се вряза в повърхността на водата и потъна като камък в дълбините на Волга. В продължение на няколко мига около него се мяркаха водорасли, после всичко потъна в студен мрак. Накрая краката му се удариха в каменистото дъно със сила, която замалко не счупи гръбнака му; той се сви инстинктивно и се подпря на лакти и колене. После се отблъсна нагоре и покрай очите му в обратна последователност се заредиха черна вода, водорасли и риби, докато изплува на слънчевата светлина.

Отначало върху повърхността видя само разстлания купол на парашута. После недалеч от него изплува една тъмна мокра глава.

Скарлет се метна в прегръдките на Бонд и покри с целувки лицето му, по което се стичаха струи вода.

— Божичко! — извика задавено тя, като плюеше вода и кашляше. — Ама ти си бил опасна работа!

— Благодаря ти за превоза — отвърна той.

Когато изплуваха на брега на реката, двамата поседнаха за малко, колкото да си поемат дъх и да огледат раните си.

— Горкият Кен — каза Скарлет.

— Оказа се по-свестен човек, отколкото предполагах — отвърна Бонд. — А ти как се оправи, откакто се видяхме за последно?

— Кодът за вратата проработи. Наоколо имаше доста охрана, но всички тичаха към кабинета на Горнер.

— А отвън?

— Нищо особено. Отвън бърлогата на Горнер е просто бабуна насред пустинята. Предполагам, че идеята е била да не привлича внимание, затова няма кой знае колко прожектори и лампи. Но все пак си казах, че трябва да действам бързо, докато се занимават с теб. Притичах до самолета. Багажните люкове бяха отворени, понеже работниците не бяха приключили с преустройството му. Успях да се покача в багажното отделение по нещо като електрокар, а оттам през един отвор в пода проникнах в пътническия салон. Беше изрязан с оксижен, за да минават кабелите за задействане на бомболюковете, точно толкова широк, колкото да се провра. Озовах се непосредствено зад пилотската кабина. Там, в шкафчето за екипажа, намерих тази униформа, преоблякох се в тоалетната на първа класа и зачаках да се появиш. Не мога да кажа, че прекарах особено приятна нощ.