Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Една минута — каза Масуд.

Под тях се издигаха назъбените сивкави хребети на Урал. Вдясно — на изток — в подножието на планината се простираше безформеното петно на град Челябинск. Далеч вляво се виждаше грамадна водна площ, която стигаше чак до хоризонта на запад. Яркото слънце и кристалночистият въздух правеха ориентирането на такава височина лесно като детска игра.

По указания на Масуд Скарлет държеше щурвала наведен докрай напред; стрелката на висотомера се въртеше с бясна скорост обратно на часовника, докато големият авиолайнер слизаше стръмно надолу към атомното градче Златоуст, закътано в гранитните гънки на планината.

В този момент вратата на пилотската кабина се разтвори с трясък и Масуд видя черен лугер, насочен отблизо в главата си. Точно каквото искаше Бонд. В мига, в който Масуд махна пистолета си от главата на Скарлет, той се хвърли напред и го сграбчи за ръката.

В тясното пространство отекна мощен изстрел; Кен Мичъл изпусна лугера и се строполи безжизнен. Изведнъж Бонд се озова вкопчен в смъртна хватка с Масуд, като Скарлет бе притисната между двамата.

В резултат от натиска на телата им върху щурвала авиолайнерът започна да пикира стръмно надолу; същевременно Бонд притискаше коляното си в ръчките за управление на двигателите, от което четирите ролс-ройса зареваха гръмовито.

Бонд усети около шията си пръстите на Масуд, които се опитваха да напипат артериите му. В този момент си помисли за робите във фабриката на Горнер и за голите момичета, които онзи садист караше да дефилират пред очите им. Той нанесе жесток удар с чело в носа на Масуд, а когато дебеловратият за миг се подпря зашеметен на стената на пилотската кабина, заби коляно в слабините му.

Скарлет се освободи от предпазния колан на пилотската седалка и вдигна лугера от пода на кабината. Подаде го на Бонд, който замахна и удари с дръжката Масуд в слепоочието. Масуд се опита да го ритне в корема, но Бонд бе предвидил това, сграбчи го за глезена с двете си ръце, стъпи с крак върху слабините му за опора и с всички сили изви крака му на една страна, докато усети разкъсването на сухожилията и чу писъка на Масуд.

— Дръж щурвала! — извика той на Скарлет, която се хвърли напред в отчаян опит да спре пикирането на самолета.

Бонд обкрачи безпомощния Масуд, обърна го по корем и заблъска главата му в пода на кабината, докато застина неподвижно. После сграбчи ръчките за управление на двигателите и ги дръпна назад, за да отнеме газта, преди да се притече на помощ на Скарлет и двамата заедно да се опитат ръчно да изведат в хоризонтален полет големия авиолайнер. Мъжът, който най-добре знаеше как да изпълни тази маневра, лежеше мъртъв в краката им.

— Не става! — крещеше отчаяно Скарлет. — Много е тежък. Не реагира на лоста!

— Загубил е управление в резултат на изстрелите — извика Бонд, докато бършеше кръвта на Масуд от лицето си. — Освен това имаме декомпресия. Оня пазач сигурно е излетял през прозореца. Да вървим! Къде е парашутът?

Той отвори шкафчето за екипажа и намери онова, което търсеше.

— Сложи си го! — каза той, като подаде парашута на Скарлет.

— Ами ти?

— Прави, каквото ти кажа! — извика Бонд.

Скарлет се подчини, прекара ремъците между краката и около кръста си и ги закопча в централната тока на гърдите, при което сгънатият парашут застана на мястото си на гърба й.

Теглейки я зад себе си, Бонд се изкачи по наклонената пътека назад до вратата.

— Превключи на ръчно отваряне — каза тя.

С треперещи ръце, двамата се опитаха да отворят със сила вратата.

— Още сме високо — каза Бонд. — Налягането е твърде голямо.

Облечена в скъсаната си униформа, Скарлет го погледна отчаяно.

— Трябва ни вода, за да скочим в нея — каза Бонд. — Ти стой тук!

Той се спусна обратно в пилотската кабина и постави ръчките за регулиране на двигателите на минимум, подавайки толкова гориво, колкото да поддържат машината в движение. Вдигна лугера от пода на кабината и го затъкна в колана на панталона си. След кратко колебание свали обувките на мъртвия Кен Мичъл и ги закопча в ризата си. После, с последен напън върху щурвала, насочи самолета към обширната водна площ, която се виждаше далеч на запад. Тежката машина се изравни достатъчно, колкото да му позволи да се върне обратно до вратата, в която се беше вкопчила Скарлет.

— Да опитаме отново! — извика той. Двамата задърпаха с общи усилия ръчката за освобождаване на вратата, докато усетиха, че поддава. — Ще се хвана за теб — каза Бонд.