Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Силвър изкрещя гневно, вдигна пистолета и се прицели в сърцето на Лайтър, но преди да дръпне спусъка, през носа му бликна кървава каша с парчета мозък. Хамид го бе издебнал изотзад и бе смазал черепа му с едър бял камък. Пукотът от разцепена кост отекна надалеч сред хълмистите околности на Ноушахр.

Феликс се изправи неуверено на крака и със здравата си ръка се подпря на рамото на Хамид.

— Благодаря ти, приятелю.

— Аллаху акбар!

На Феликс му трябваха няколко секунди, за да си поеме дъх.

— Да, мисля, че си прав, Хамид. Бог наистина е велик. А сега да закараме мистър Ализаде вкъщи.

Бонд пресметна, че са във въздуха близо три часа. По яркото слънце наоколо прецени, че вече се намират над Урал.

— Мога ли да говоря с пилота? — запита той мъжа на седалката до себе си. Мъжът поклати глава. Сигурно не говори английски, помисли си Бонд.

— Повикай Масуд — каза той.

Човекът от охраната отново поклати глава.

— Трябва все пак да знам как работи този самолет — каза Бонд. — Повикай Масуд, чуваш ли?

Човекът издаде няколко гърлени звука в ухото на мъжа, който седеше пред тях, и той — издокаран с бейзболна шапка с емблемата на „Чикаго Беърс“, неохотно се надигна и тръгна напред по пътеката. След минута се върна, но не с Масуд, а със самия Кен Мичъл.

— Викат те вече в пилотската кабина — каза Мичъл. — Само, моля те, без излишни геройства!

— А кой пилотира в момента? — запита Бонд.

— Никой. Летим на автопилот. Не е нужно да правиш каквото и да било, докато не наближим целта. Тогава трябва да слезем надолу.

— Знаеш ли защо?

— Не. Колкото и да ти се струва странно, като ми опрат пистолет в главата, не задавам въпроси, а правя каквото ми кажат.

— Мисля, че е време да знаеш — каза Бонд. — В багажния отсек превозваме голямо количество експлозиви. Ще бомбардираме „Златоуст-36“, най-големия склад за ядрени бойни глави на Русия.

— Боже милостиви! — Мичъл се олюля и трябваше да се подпре на облегалката.

— И така, Кен — продължи Бонд, — все още ли настояваш да не правя излишни геройства?

Мъжът на седалката до Бонд го перна през устата с опакото на ръката си.

— Няма говори!

— Какво става тука? — чу се гласът на Масуд, който пристъпваше забързано към тях откъм празната пилотска кабина. От колана си измъкна 45-калибров колт. Сериозна възпираща сила, каза си Бонд, но твърде опасен на такава височина.

— Стани! — заповяда Масуд, като насочи пистолета в главата на Бонд.

— Не мърдам, оттук — отвърна Бонд.

— Стани! — изкрещя гневно Масуд, наведе се през охраната и сграбчи Бонд за гърлото. Бонд живо си представи как този дебеловрат гангстер е ръководил цялата система от рекет и сплашване на градския пазар. Мъжът от охраната се пресегна и разкопча предпазния му колан; той полека се изправи с ръце на гърба, стискайки между пръстите си краищата на току-що прерязаното въже.

Бонд се остави в ръцете на Масуд, който го извлече през охраната към пътеката, но когато дланите му напипаха шията на мъжа до него, пусна въжето и заби парчето стъкло в сънната му артерия. Мъжът изпищя от болка и уплаха; струя кръв опръска седалките пред него. Преструвайки се, че залита напред, Бонд ловко измъкна пистолета от кобура му, после се извъртя и с все сила стовари дръжката в лицето на Масуд. Зашеметен, Масуд падна възнак върху празните седалки от другата страна, а Бонд се хвърли по лице върху пътеката.

В същия момент над главата му се разнесе мощна експлозия от дулото на съветски пистолет. Поглеждайки през рамо, Бонд видя как лицето на мъжа на предната седалка изчезна; куршумът, забил се под окото му, запрати бейзболната му шапка през десетина реда напред.

Залегнал на пода между седалките, Бонд погледна назад по протежение на пътеката. Точно по средата на салона за туристическа класа, стъпила здраво с широко разтворени крака, с изпънати неподвижно напред на равнището на раменете ръце, в които стискаше 9-милиметров макаров, стоеше Скарлет, облечена в чисто нова изгладена униформа на стюардеса от „Бритиш Еъруейс“. Дългата й тъмна коса беше хваната на опашка и се подаваше изпод униформената шапчица.

Мъжът от охраната, който до момента бе седял зад Бонд, се наведе напред към пътеката и стреля по Скарлет. Бонд се възползва от лесната мишена и го гръмна в упор с лугера, който бе взел от колегата му. Тялото на мъжа залитна назад и падна между седалките.

Междувременно поваленият Масуд се бе опомнил и изправил на крака. Скарлет забеляза това и стреля по него със своя макаров, докато Бонд се хвърли в краката му. След миг той го затисна в тясното пространство между седалките на отсрещната страна и се опита да го хване за гушата, но Масуд го отблъсна и произведе един изстрел с големия колт.