Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Вече летяха от около час и ако Скарлет не се появеше отнякъде през следващите 60 минути, щеше да му се наложи да се справи сам с четирима въоръжени мъже. Освен ако, разбира се, не направеше нещо, за да привлече на своя страна пилота Кен Мичъл, което обаче му се струваше малко вероятно. Мичъл имаше вид на човек, за когото най-голямата авантюра в живота му беше веднъж месечно да вкара топката в осемнайсетата дупка на голф турнира за любители.

Извивайки дясната си китка, доколкото позволяваше впитото в плътта му въже, той се опита пипнешком да определи докъде е стигнал с прерязването му. Колкото и да беше остро и здраво парчето от предното стъкло на джипа, засега яките найлонови нишки изглеждаха почти непокътнати.

Хвърляйки крадешком поглед към мъжа до себе си, който гледаше право напред, Бонд затърка въжето двойно по-силно. Това беше единственият му шанс.

Джей Ди Силвър постави слушалката върху телефона в стая 234 и каза на Дариус и Лайтер, че трябва спешно да отиде до колата си.

— След пет минути се връщам — каза той, — но междувременно очаквам обаждане от Лангли, затова не пипайте телефона, докато ме няма. Нека линията е свободна, нали може?

— Няма проблем — отвърна Феликс.

— Браво на теб, така те искам — каза Силвър, после излезе и затвори вратата след себе си.

— И тъй — рече Дариус, — предполагам, че през следващите шейсетина минути можем да очакваме голяма вълна в Каспийско море.

— Като нищо. Силвър се свърза с Лангли. Оттам междувременно са се обадили в Пентагона. Военновъздушните сили на САЩ са вдигнати под тревога, и… довиждане, Екраноплан!

— А какво ще стане с авиолайнера? — запита Дариус. — Там нищо ли не може да се направи?

— За него знаем, че е вероятно да удари едновременно с екраноплана, което означава, че вече лети. Знаем също така, че всички бойни самолети на САЩ в региона душат по границите на съветското въздушно пространство. Повече от това, Дариус…

— Нищо, така ли?

Феликс разпери ръце.

— Само допреди три дни издирвах изчезнало лице в Лос Анджелис. Не мога да правя чудеса. Това, което ми трябва, е една солидна закуска. Вие знаете ли какво е това яйца на очи в тази държава, или само с плодове се храните?

— Убеден съм, че ще се сетят как да ти изпържат яйца, но няма как да позвъним на румсървиса, понеже не бива да заемаме линията. Нали чакаме обаждане от Лангли!

— Мога да сляза лично в кухнята и да ги попитам — каза Феликс. — Или сам да си изпържа няколко. Един тексасец не се захваща за работа на празен стомах.

— Това чакане ме подлудява — каза Дариус. — Бих могъл да се обадя на Бабак да направи радио сеанс с Лондон. Те трябва да са в течение. Необходими са ни британски самолети, ако вашите хора не се справят. — Той приседна на ръба на леглото, като поклащаше в безсилен гняв едрата си мъжествена глава.

На метър от него Феликс седеше на корав дървен стол и се почесваше с лявата ръка по късо подстриганата коса.

Минаха три минути. Двамата се взираха напрегнато в пространството; от време на време погледите им се срещаха.

Накрая Лайтер каза:

— Къде, по дяволите, се дяна Силвър? Нали каза, че до пет минути се връща! — Той погледна часовника си. — Вече минаха десет.

Дариус го изгледа. Феликс отвърна намръщено на погледа му.

Още една минута измина в мълчание, като Дариус се взираше напрегнато в очите на Феликс. Сякаш всеки от тях си мислеше половинката на нещо, което беше на път да се превърне в обща и цяла мисъл.

— Имам неприятно чувство… — започна Феликс.

— И аз — отвърна Дариус. — Откога в Лангли използват хотелски телефони, за да предават секретна информация?

— Божичко!

Двамата се хвърлиха едновременно към телефона. Дариус, който беше по-близо, го стигна пръв и ръката му вдигна нагоре прекъснатия кабел.

Феликс изруга на глас.

Дариус вече беше на вратата.

— Хамид! — изрева той към дъното на коридора. — Да вървим!

Нямаше време да чакат асансьора. Тримата хукнаха надолу по стълбите, колкото ги държаха краката, като Феликс куцукаше най-отзад. Излязоха навън и се затичаха към сивия кадилак на Хамид.

Дариус крещеше нещо на фарси, когато тримата се наблъскаха в колата и Хамид потегли. Докато задните гуми оставяха дълги черни следи по асфалта на крайбрежната улица на Ноушахр, Дариус се обърна към Феликс.

— Казах на Хамид да ни откара извън града до една отдалечена телефонна кабина, която забелязах. Оттам ще се свържа с Техеран. Бабак може да изпрати шифрограма до Лондон, за да вдигнат под тревога всички военни самолети, с които разполагат наблизо. Не мисля, че трябва да молим Лангли.