Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Лайтер отново изруга.

— Оттам всичките ни пътища са затворени до второ нареждане — каза той. — Не знам само дали Кармен изпълнява техни нареждания, или разиграва някакъв негов си театър.

— За момента — отвърна Дариус — това няма особено голямо значение. Знаем, че трябва да се оправяме сами, и толкова. Във всеки случай много скоро ще разберем за Силвър. Между другото, следят ни.

Докато Хамид с отчаяно свирене на гуми свърна в някаква пряка с два реда палми в елегантен жилищен квартал, Феликс погледна през задното стъкло. Един прашен черен понтиак ги застигаше бързо.

— Само това ни липсваше — каза Феликс, после бръкна в джоба на сакото си и извади един „Колт М-1911“. — Това е единственото, което имам. Точен е до 75 метра, но годинките му вече се усещат.

— Дай един предупредителен изстрел — каза Дариус.

— И още нещо — продължи Феликс, като вдигна нагоре протезата си. — Това ми беше ръката, с която стрелях.

Дариус пое колта, изби с дръжката му задното стъкло и изстреля един куршум по черния понтиак, който занесе бясно встрани, качи се за момент върху тротоара, но после си хвана посоката и продължи да се носи след тях.

— Аллаху акбар! — извика Хамид.

— Ти си карай колата, приятел — каза Феликс, като залегна под избитото задно стъкло. — Това отзад Кармен ли е?

— Не виждам добре — отвърна Дариус. — По-бързо, Хамид! Давай, давай!

Кадилакът навлезе в малък пазарен площад, където е предната си броня закачи тежко натоварена количка; по пътя зад тях се изля река от портокали. Хамид настъпи газта и тежката кола се понесе с рев, прескочи релсите на някакъв неохраняван железопътен прелез и се заизкачва по полегатия хълм в покрайнините на града.

Дариус вдигна глава и погледна назад. Стиснал внимателно колта с две ръце, той изстреля още един куршум по преследващата ги кола. Предното стъкло на понтиака се разцепи радиално, но нечия ръка набързо разчисти остатъците с дръжката на пистолет и през зейналата дупка видяха познатото бледо напрегнато лице на териер с червеникава косица, залепена върху оплешивяващото теме.

— Кармен е! — извика Феликс. — Дай му да се разбере!

Дариус стреля още веднъж, но този път куршумът се плъзна по предния капак на понтиака.

— Колко патрона имаш в пистолета? — запита той.

— Седем плюс един в цевта — отвърна Феликс. — Остават пет.

— Най-добре да ги запазим за после — каза Дариус. — Ще трябва да ме прикриваш, докато се обадя по телефона.

— В такъв случай да му избягаме.

Дариус изкрещя някаква заповед на Хамид, който рязко завъртя волана вдясно и голямата кола сви под прав ъгъл на една страна, вдигайки облак прах. Хамид изкрещя нещо в отговор, надвиквайки свиренето на гумите и рева на мотора.

— Почти стигнахме телефонната кабина — каза Дариус на Феликс. — Гледа да вдига повече прах, за да затрудни оня отзад. Дръж се здраво.

Бяха напуснали асфалтовото шосе и се движеха на зигзаг по черен път. Якото стоманено шаси пъшкаше под натоварването на центробежните сили, а гумите отчаяно се опитваха да намерят сцепление с неравната повърхност. Ала голямата лимузина беше направена за спокойно каране, не за каскади, и когато Хамид се опита да коригира с волана едно тежко занасяне, колата се удари в крайпътен камък и се преобърна на едната си страна, като продължи да се плъзга известно разстояние върху двете си врати.

С рана на главата, Дариус изскочи навън през свободната задна врата, като издърпа и Феликс със себе си. Ругаейки, Феликс скочи долу върху здравия си крак и Дариус му подаде пистолета, след което се затича напред към мястото, където черният път отново излизаше на асфалтовото шосе и в далечината се виждаше самотна телефонна кабина.

— Прикривай ме — извика той на Феликс.

Зад тях се чу рев на форсиран докрай двигател, след което от облака прах се появи черният понтиак. Иззад прикритието на преобърнатата, изпускаща пара кола Феликс изстреля един куршум право през отвора на липсващото предното стъкло. Шофьорът на понтиака удари спирачките, колата се занесе и спря. С кървящо рамо, Силвър се хвърли навън и залегна зад колата.

Феликс добре разбираше, че от него се иска единствено да прикрива Дариус достатъчно време, колкото да се свърже с Техеран и да предаде координатите. Но колко ли щеше да трае това? До каква степен можеше да се разчита на персийската телефонна система?

В телефонната кабина Дариус говореше с Бабак.

— Слушай ме сега внимателно. Свържи се с Лондон на четиринайсет мегахерца. Има един авиолайнер…