Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

След като екранопланът остана като залепен за повърхността на морето, въпреки оглушителния рев на двигателите руснакът вдигна глава и погледна тревожните лица на мъжете около себе си.

— Не се безпокойте — каза той на фарси.

Пилотът протегна ръка и дръпна един лост, с който се задействаха механичните клапи, пренасочващи част от реактивната струя на двигателите надолу под крилото.

Изведнъж машината подскочи нагоре и след миг вече се носеха на въздушна възглавница над повърхността на водата. Въпреки рязко увеличената скорост пилотът успя плавно да намали оборотите на двигателя и от тесния отсек за екипажа се разнесоха спонтанни аплодисменти.

Движението по крайбрежните улици на Ноушахр и Халус замря, след като стотици автомобилисти наизлизаха от колите си, за да попият с очи невероятната гледка.

Без да се интересува от впечатлението, произведено от страховитата машина, руснакът се наведе над радиостанцията си.

— Това е най-необичайният команден център, който съм виждал през живота си — заяви Феликс Лайтър, поглеждайки купите с нарове и фурми върху масата и изгледа към безкрайната морска шир, който се разкриваше от прозорците на стая 234 в „Джалал“.

Джей Ди Силвър вдигна чашата с чай към устата си, докато очите му оглеждаха обстановката.

Телефонът на нощното шкафче звънна и Феликс вдигна слушалката.

— За теб е, Дариус — каза той. — Твоят човек Бабак се обажда от Техеран.

Дариус се метна през леглото и грабна слушалката от ръката му.

— Бабак! Научи ли подробности? Добре. Казвай сега! — Писалката му започна да дращи бясно по хотелския бележник до телефона. — Така… 46.34944 северна ширина, 48.04917 източна дължина. — Последва бърза размяна на думи на фарси, неразбираеми за Лайтър и за Силвър, който поглеждаше през рамо.

След пет минути Дариус затвори телефона и подаде на Силвър листче хартия.

— Ето закъде се е насочил екранопланът — каза той. — Това е пресметнатата му скорост, а тази кодова дума тук означава, че носи ядрени оръжия. Ще се наложи да действате бързо.

— Разбира се — каза Силвър. — Колко надеждна е тази телефонна линия?

— Кой я знае колко е надеждна — отвърна Лайтър. — Но друга нямаме, приятел.

Силвър се пресегна към телефона.

— Ще ви помоля да ме оставите замалко сам, момчета — каза той. — Имам да провеждам поверителен разговор, ще ползвам кодове, които дори и вие… Само без да ми се обиждате!

— Няма обидени — отвърна Лайтър. — Ела да се насладим на изгледа, Дариус.

— Хамид — каза Дариус, — би ли изчакал отвън в коридора?

Феликс и Дариус застанаха до прозореца и се загледаха към морето. Феликс вдигна металната протеза, която му служеше вместо дясна ръка.

— Щях да стискам палци, ако имах — каза той.

Едрият Дариус сложи мечешката си лапа на рамото му.

— Всеки с късмета си — каза той. — Комуто каквото е било писано.

— Четири-четири-шест — чу се гласът на Силвър откъм леглото. — Тук осем-седем. Потвърдете. — Докато говореше, с десния си крак той полека настъпи телефонния кабел при розетката, вградена в стената под нощното шкафче.

Една по една малките медни жички се откъснаха от куплунга си, докато целият кабел се отдели от розетката и Силвър незабелязано го натика с крак под леглото, за да не се вижда отстрани.

— Разбрано, Лангли! — каза бодро той. — Записваш ли? И така: 46.34944 северна ширина, 48.04917 източна дължина. 48.8047222 северна ширина…

— Нещата май се движат добре, Дариус — каза Феликс. — А сега да видим този авиолайнер.

Някъде източно от Техеран самолетът вече се бе издигнал на девет хиляди метра височина й продължи необезпокояван полета си право на север, по посока към Казахстан. Идеален ден за летене, помисли си Бонд, докато гледаше през прозореца си планината Алборз. Стиснал парченцето стъкло между пръстите на дясната си ръка, той продължаваше да го трие във въжето на лявата си китка — бавно, търпеливо и с малко късмет незабелязано. Слава богу, че между седалките в първа класа имаше такова разстояние. В туристическа и най-малкото му помръдване щеше да бъде усетено от мъжа на съседната седалка, вляво от него.

Бонд изви тялото си на една страна, с лице към пътеката, наведе глава и затвори очи, сякаш изтощен от преживелиците си в пустинята, се беше примирил със съдбата. Току-що бе пресметнал, че до „Златоуст-36“ остават около 2500 километра, в зависимост от точното разположение в пустинята на бърлогата на Горнер. Знаеше, че крайцерската скорост на VC10 е около 800 километра в час — една цифра, станала широко известна покрай политическите битки, предшествали възлагането на държавна поръчка за построяване на новия авиолайнер за „Бритиш Еъруейс“.