Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Краставици на търкалета! Нашият Джей Ди е от ония мъже, дето не си падат по жени, ако разбираш какво искам да кажа. Има ги и такива. При последната си мисия си уредил прикритие като служител на „Дженеръл Мотърс“. Не помня къде. Та една вечер, леко пийнал, се похвалил, че успял да свали трима от дилърите им. Много си падал по млади мъже. Карал ги да се обличат като тореадори, а той бил бикът. Оттам му излязъл прякорът Кармен. Прелъстителката на тореадора.

Дариус се изсмя гърлено.

— Е, стига да снася информация…

— Но и ти трябва да снасяш на него. Ако ме няма, звъниш на този номер. — Феликс му подаде визитка. — А сега, не мислиш ли, че трябва да слезем до доковете и да хвърлим един поглед на Чудовището?

Дариус изгледа внимателно Феликс, сякаш го преценяваше още веднъж, за всеки случай. После взе решение.

— Няма нужда да ходим никъде — каза той. — Ще си стоим тук. Имам човек на борда.

— Моля?! — възкликна Лайтър.

— И аз не съм седял със скръстени ръце — каза Дариус. — Не желаех да чакам да дойде американската кавалерия. Свързах се с един от руските инженери, които са направили модификациите по екраноплана. Той ми предава по радиото до моя офис в Техеран точните координати, които задават в навигационната система. Бабак, моят човек в Техеран, ще ми ги продиктува по телефона.

— Голям си хитрец — отбеляза Феликс. — И как го убеди?

— По обичайния начин — отвърна Дариус. — С долари. В големи количества.

— Е, добре. Когато твоят човек се обади, аз звъня в Лангли и те правят каквото могат.

Телефонът на нощното шкафче изписука. Беше човекът от рецепцията.

— Мистър Силвър е тук. Да му кажа ли да се качи?

Малко преди осем сутринта Бонд, бос и с дрипите от работните си дрехи, бе отведен от килията в умивалнята, а оттам в кабинета на Горнер.

Мъжът с тропическия ленен костюм беше сякаш наелектризиран от вълнение. В бутониерата си бе затъкнал свеж карамфил, ризата му изглеждаше току-що извадена от кутията, алената му вратовръзка сияеше. Рядката му сламено руса коса беше сресана право назад от високото чело. Дори бялата му ръкавица беше изпрана.

Горнер вдигна пред очите на Бонд пилотска униформа на „Бритиш Еъруейс“ с капитански нашивки.

— Пет минути преди края — каза той — ще облечеш това. Ще те чака на борда. Колко ще си елегантен, Бонд, в капитанска униформа! Истински възпитаник на Итън. Чувстваш се добре в краткия си миг на слава, нали? Както казват французите: Aujourd’hui roi, demain rien . Днес крал, утре…

— Знам какво означава — прекъсна го Бонд.

— Разбира се, че знаеш. Макар да е доста необичайно един англичанин да говори чужд език. Повечето ти сънародници очакват „нисшите раси“ да разбират английски, ако им се крещи достатъчно силно. Но утре по това време тяхната арогантност и двуличие ще бъдат смазани веднъж завинаги. За вечни времена. Вашата столица ще бъде изпепелена, а съседните графства, любимите на всяко английско сърце Кент и Съри, ще представляват радиоактивна зона.

Горнер заобиколи бюрото си и застана до Бонд.

— След няколко минути ще ви наблюдавам, докато излитате, после ще очаквам да чуя неизбежното. Имаш ли прощално послание до своите сънародници? До кралицата? До министър-председателя?

Бонд прехапа устни. В съзнанието си чу думите на Попи: „Убий Горнер“.

— Е, добре — каза Горнер. — Време е за една последна игричка. Последна за теб, искам да кажа. Готов ли си?

Познатите стражи поведоха Бонд по коридора, а докато се изкачваха нагоре с хидравличния асансьор, опряха дулата на пистолетите си в ушите му.

Електрическата количка ги очакваше пред вратата на асансьора, за да ги откара до главния портал, който шофьорът отвори с лазерен лъч.

Още нямаше девет сутринта, но персийското слънце жареше безмилостно, когато пресякоха пистата към лъснатия до блясък „Викърс VC10“. Високата опашка, с монтираните на нея четири турбореактивни двигателя „Ролс-Ройс Конуей“, придаваше изключителна елегантност на силуета на летателната машина; Бонд си помисли, че при други обстоятелства възможността да се повози на това главозамайващо постижение на британската индустрия би повдигнало значително настроението му. Но в случая той съзнаваше, че единственият му шанс да се измъкне жив от самолета зависеше от твърде слабата вероятност една стройна инвестиционна банкерка с лъскави черни коси и съветски пистолет, с който не бе стреляла никога, да е успяла някак си да проникне и да се скрие на борда.