Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Скарлет разтвори сивата работна куртка и му показа гърдите си.

— Искаш ли ме? — запита подканящо тя.

— Къде е той? — отвърна стражът.

— Спи. Има болки. Рамото го боли. — Скарлет престорено се прозина и посочи неопределено с ръка някъде извън полезрението на стража. — Хайде, идвай! — подкани го тя и подръпна надолу ластика на работния си панталон.

Човекът се поколеба. Скарлет повдигна гърдите си с длани и ги изложи под лъча на фенерчето. В бравата изтрака ключ. Вратата се отвори и стражът влезе вътре. Когато се обърна да затвори вратата, Бонд скочи отгоре му, с едната си ръка му запуши устата, а с другата го стисна за гръкляна. Пред това време Скарлет измъкна пистолета му от кобура на хълбока. Бонд Му приложи същата хватка с притискане на сънната артерия както на пазача в Ноушахр, но този път довърши работата докрай.

Когато се увери, че стражът е мъртъв, Бонд поведе Скарлет по коридора, в обратна на кабинета на Горнер посока, докато стигнаха до открития асансьор. Той мълчаливо й посочи вратата на горния етаж, натисна бутона и проследи с поглед стройната й фигура, докато се издигаше в мрака с пистолета на убития страж, затъкнат в панталоните.

Изчака, докато прецени, че Скарлет е стигнала до вратата, след което се затича обратно по коридора към кабинета на Горнер. Започна да натисна произволни цифри върху клавишите на алармената система, като застана в полезрението на охранителната камера. След миг над вратата замига сигнална лампичка. Изведнъж коридорът бе облян в ослепителна светлина и се разнесе вой на сирени, последван от лай на свирепи немски овчарки и тропот от тичащи крака.

Вниманието на врага е успешно отвлечено, каза си той. А сега най-важното бе да не го убият. Той вдигна ръце високо над главата си и застана неподвижен.

Само след броени секунди в черепа му бяха опрени дулата на шест автоматични карабини, а три овчарски песа яростно изопваха синджирите в желанието си да впият зъби в лицето му. Той стоеше напълно неподвижен, с гръб към, кабинета на Горнер, с вдигнати нагоре ръце, и се молеше изчисленията му да се окажат верни.

Сигурен бе, че хората на Горнер имат заповед да го запазят жив. Дори и без него Горнер разполагаше с притежател на британски паспорт — пилота на отвлечения VC10, когото можеше да постави насила зад щурвала. Но с вродения си усет за драматизъм и в желанието си да постигне максимален ефект от провокацията, Горнер никога не би използвал никому неизвестен човек за атаката си срещу Съветския съюз, ако имаше възможност да постави на негово място заклет и вдъхващ респект враг. Помпозната символика беше ключов елемент от неговия замисъл, от желаното отмъщение.

В този момент в края на коридора, осветен в гръб от аварийните прожектори, Бонд забеляза познатия недодялан силует с фуражка на Чуждестранния легион. При вида на Шагрен той изпита едно ново и донякъде странно чувство — на облекчение.

Докато се приближаваше, Шагрен излая няколко думи на фарси. Стражите се дръпнаха назад, за да му направят път.

— Къде момиче? — попита той.

— Не знам — отвърна Бонд.

Те със сигурност щяха да видят отворената врата и да претърсят цялата околност. Бонд залагаше на това, че последното място, където Горнер и хората му можеха да предположат, че би се скрила младата жена, бе в корпуса на авиолайнера, обречен да катастрофира още на следващия ден. Шансовете му за успех не бяха големи, но бяха единствени.

Шагрен посочи с глава към килията и даде кратка заповед. Докато стражите го отвеждаха в указаната посока, Бонд забеляза, че цялата сграда е вдигната под тревога. Виеха сирени, стотици крака трополяха по пода. „Върви, Скарлет!“ — прошепна той. Пред очите му отново изплува стройната й фигура, която се изкачваше нагоре в мрака.

Двама от стражите влязоха с него в килията, за да му вържат ръцете на гърба; други двама застанаха на пост отвън. След няколко минути, когато врявата поутихна, вратата се отвори и в рамката застана Шагрен.

— Долу! — заповяда той, като сочеше пода.

Бонд коленичи, като постави коляното си в близост до двете заровени в пясъка парчета стъкло.

— Къде момиче? — попита Шагрен.

— Казах ти — отвърна Бонд, — не знам. Един от стражите отвори вратата, понеже на нея й прилоша. Тя побягна, но не знам къде е отишла. Излязох в коридора, за да уведомя доктор Горнер, че единия от гостите му го няма. Сигурно съм забравил кода за кабинета му.