Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Не всичко, което виждаха очите им обаче, беше само пясък. Под маранята на пустинната жега, право насреща им се простираше близо двукилометрова асфалтова писта с жълта маркировка и два реда сигнални светлини. От едната й страна Бонд различи същите два хеликоптера, които бе видял предишния ден. От другата бяха паркирани малък „Лиърджет“ без отличителни знаци и двумоторна „Чесна 150-Е“.

А встрани от тях, ослепително блеснал на утринното слънце, огромен, бял и абсурден с присъствието си, беше застанал чисто нов авиолайнер — „Викърс VC10“, с цветовете на „Бритиш Еъруейс“ и със специално нарисувано британско знаме на вертикалния стабилизатор. Няколко души с електрожени заваряваха нещо в багажния му люк.

— Авиацията — каза Горнер — ми е нещо като хоби. А и в държава като тази човек трябва да поддържа известна мобилност. Този викърс е най-новата ми придобивка. Беше предназначен за авиокомпанията на Бахрейн, където щеше да прекара жизнения си цикъл в превозване на инженери от петролната индустрия и семействата им по разни туристически маршрути. Но по време на първия му полет от Великобритания се оказа, че двама от служителите на борда не са онези, за които се представят. Работеха за мен. И така, пилотът бе „убеден“ да се отбие от маршрута. Приземи самолета тук преди три дни.

Трябва да призная, че за човек в неговата ситуация извърши кацането като по учебник.

Бонд хвърли крадешком поглед на Скарлет, за да види дали се държи. Очите й оглеждаха пистата и малкия хангар встрани от нея и по-нататък пустинята чак до хоризонта. Беше се посъвзела.

— Утре — продължи Горнер — този викърс ще излети оттук и ще се отправи на 2500 километра право на север, в сърцето на Урал. До Златоуст. На борда си ще има точно толкова гориво, колкото да стигне до целта, след което специално пригоденият товарен люк ще се отвори и ще пусне бомбата. Заедно с радиоактивните материали, намиращи се долу на земята, експлозията ще е достатъчна, за да изтрие градеца заедно с близките околности от лицето на земята. Опустошенията ще са сравними по мащаб с причинените от Кралските военновъздушни сили сред мирното население на Дрезден. Разбира се, Бонд, едва ли е необходимо да обяснявам точно на теб какво представлява „Златоуст-Зб“.

Бонд знаеше прекрасно за какво става въпрос. „Златоуст-Зб“ бе кодовото название на светая светих на съветската програма за ядрено въоръжаване — затворения град Трехгорний, създаден през 50-те години като основна площадка за сглобяване на ядрени бойни глави, а също и за тяхното съхранение. Без преувеличение можеше да се каже, че това беше главният коз на Съветите във водене на Студената война.

— Никога няма да те допуснат дотам — каза Бонд. — Мрежата от радарни станции около „Златоуст-Зб“ сигурно е такава, че и комар не може да мине.

Чертите на Горнер се разкривиха в някакво подобие на самодоволна усмивка.

— Тъкмо затова съм предвидил моята малка операция за отвличане на вниманието — отвърна той. — Ако Сталинград е в пламъци, всички очи ще са насочени натам.

— Съмнявам се — каза Бонд. — Съветите ще си помислят, че са обект на масирана атака на НАТО, и ще вдигнат обща тревога.

— Ще видим. Хубавото на плана ми е, че всъщност няма значение дали самолетът ще достигне целта, или не. Дори руските изтребители да го свалят над Южен Урал, той ще си е постигнал целта. На мястото на катастрофата съветските следствени органи ще открият останки от британски самолет, натъпкан до тавана с карти на „Златоуст-Зб“, с карго отсек, пълен с експлозиви, и с труп на британски летец в пилотската кабина. Напълно достатъчно, Бонд. Като прибавим и онова, което екранопланът ще свърши по вода, бих казал, повече от достатъчно.

— И какъв е смисълът от всичко това? — запита Бонд.

— Понякога ме изненадваш, Бонд — сопна се Горнер. — Смисълът от всичко това е напълно очевиден. Смисълът е Великобритания да бъде въвлечена във война, която в крайна сметка тя не би могла да спечели. Американците на два пъти ви помогнаха да отървете кожата, но откакто отказахте да подкрепите налудничавата им авантюра — във Виетнам, те са ви много сърдити. Този път няма да бъдат толкова щедри към вас. И във всеки случай няма да имат достатъчно време. До шест часа след моята атака можеш да очакваш ответен ядрен удар срещу Лондон. Това е положението, Бонд. Правдата най-после ще възтържествува.

Бонд отново погледна Скарлет, която гледаше напред в далечината. Беше като обезкръвена и се полюляваше на краката си, сякаш всеки момент щеше да припадне. До момента се бе държала невероятно геройски, помисли си Бонд, но явно бе достигнала края на силите си.