Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Той изобщо не мислеше за наближаващата смърт, пред погледа му беше Скарлет в позлатеното кресло в онази парижка хотелска стая, притиснала скромно колене, сплела пръсти в скута си…

Последните глътки въздух изтръгнаха болезнен стон от гърдите на Бонд. Той напрегна остатъка от силите си и се оттласна още веднъж нагоре; усещаше, че умира. И тогава дланите му пробиха слоя от пясък и спечена пръст и загребаха въздух.

Процеди се лъч светлина, последван от слаб полъх на сух, горещ въздух. Стенейки от болка, Бонд заблъска със здравото си рамо спечената пръст, която го отделяше от външния свят, докато накрая я проби и успя да подаде глава на повърхността. Болката беше непоносима, докато провираше раменете и гръдния си кош през отвора. Накрая, опрян на лакти, с един последен напън той издърпа хълбоците и краката си и се строполи върху нажежения пясък миг преди да му причернее и да загуби съзнание.

Първото нещо, което видя, щом дойде на себе си, бяха полираните бомбета на чифт обувки от естествена кожа, а над тях — маншетите на кремав ленен костюм. Когато вдигна глава, едната обувка се надигна и подметката притисна лицето му към пръстта.

— „Гилзата за пури“ — чу се гласът на Горнер. — Тест за издръжливост, изобретен и прилаган от вашите достойни офицери, възпитаници на британските частни училища, в Малайския корпус за бързо реагиране. Рекох си, че ще ти достави удоволствие.

Пък и на мен, защо не? Ето защо реших лично да предприема това кратко пътуване, за да ти се порадвам.

Горнер не вдигаше крак от лицето на Бонд.

— Първоначално „гилзата“ е била предназначена като наказание за информатори сред местното население, но вашите офицери толкова са я харесали, че са започнали да я прилагат просто така, за удоволствие. — Горнер се обърна към невидим асистент. — Махни тая английска къртица от очите ми.

Обувката се вдигна от лицето на Бонд и той се обърна на една страна, колкото да изпрати с поглед Горнер до хеликоптера, който го беше докарал. В същото време чифт ръце го повдигнаха под мишниците и го повлякоха към джипа, който трябваше да го откара до чакащия всъдеход. Той извика от болката в лявото си рамо. Хеликоптерът на Горнер вече се беше издигнал над главите им.

Междувременно касите с опиум от джиповете, без двете от изоставената машина на Бонд, бяха натоварени на всъдехода. Легнал по корем в каросерията на камиона, който потегли за далечния керванса-рай, откъдето щяха да се прекачат на транспортния хеликоптер Ми-8, Бонд се възползва от обстоятелството, че всички го мислеха за припаднал, за да премести незабелязано двете парченца стъкло от джоба на куртката под езика си.

Обратният път беше кошмар от умора и болка, като през част от времето той все пак успя да поспи. Беше достатъчно буден, за да пийне вода, когато го прехвърляха на хеликоптера, след което ръцете му отново бяха вързани отзад на гърба. Усети, когато машината започна да се спуска надолу към крепостта на Горнер и нечии ръце го съблякоха гол и го претърсиха основно, преди да му навлекат отново същите скъсани дрипи.

Когато окончателно дойде на себе си, Бонд се намираше в килията с каменни стени, а Скарлет спеше на пода до него. Изпитваше остра болка във всяка фибра на тялото и се обърна по корем, за да облекчи тежестта върху мускулите си. В тази поза изплю двете парченца стъкло и с езика си ги покри с пясък, като се опитваше да държи главата си неподвижна, за да не го забележи някоя от скритите камери.

Резето на вратата изтрака и в килията влезе един от стражите. С обичайния сигнал за събуждане — ритник в ребрата — той им нареди да се изправят на крака. Скарлет беше облечена със сива работна куртка и панталони от същия плат. Долната й устна беше подута и разранена от удара на Горнер с опакото на ръката. Изглеждаше бледа и уплашена и Бонд се опита да й даде кураж с усмивка и кимване. Двамата бяха отведени с пистолет в гърба към умивалнята, където им позволиха да пият вода, преди да ги подкарат към кабинета на Горнер.

С тропическия си костюм и карамфил, забучен в петлицата, Горнер приличаше повече на комарджия, отколкото на международен терорист. Освен това Бонд не пропусна да си отбележи наум, че е в опасно приповдигнато настроение. Изобщо не спомена и дума за Забол и за приключението в „гилзата за пури“ — интересуваше го единствено бъдещето.

— Утре — започна тържествено той, докато Бонд и Скарлет бяха накарани под дулото на пистолета да коленичат пред него е вързани на гърба ръце — е денят, който съм очаквал през целия си живот. Утре ще предприема атаката, с която ще поставя Британия на колене. Подобно на много от най-добрите стратегически планове, тя ще е насочена в две посоки: операция за отвличане на вниманието и същинска офанзива.