Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Пътят напред, по посока на военния всъдеход, който едва се различаваше на хоризонта, минаваше през тясно дефиле между два голи, изровени от ерозия склона.

Шагрен извади от панталона си джобно ножче и преряза въжетата, които стягаха китките на Бонд.

— Проход на адски огън — каза той. По мъртвешкото му лице сякаш за пръв път се изписа подобие на усмивка.

Бонд си спомни за виетнамските деца с техните библейски уроци.

— Ти караш първи джип — продължи Шагрен. — Тръгвай!

Всички наоколо избухнаха в смях.

Бонд седна зад волана, който беше от лявата страна. Нямаше време за хиджра, за тактическо отстъпление. Дошъл беше моментът да покаже на какво е способен. Той включи на първа и пусна рязко съединителя. Четирите колела превъртяха за миг на място, после зацепиха и джипът се втурна напред с такъв устрем, че Бонд замалко не изхвръкна от седалката. Вкопчен във волана, той овладя машината, натисна докрай педала и се понесе по отъпкания пясъчен път, като сменяше бясно скоростите. Без да се обръща назад, усещаше как с всяка дупка и неравност по изровения коловоз масата на двата тежки сандъка се изместваше насам-натам и люлееше колата като махало. От склона вляво, където бяха заели позиции афганистански стрелци, проблесна искра и от капака на двигателя рикошира куршум. Бонд завъртя волана на една страна, после на друга и подкара на зигзаг, за да избегне огъня. В този момент до ушите му достигна яростният писък на ракета, изстреляна от гранатомет; миг след това пътят на няколко метра пред него избухна в кълбо от пясък и каменни отломки, експлозията натроши предното стъкло на джипа и напълни очите му с прах. Бонд избърса лицето си с ръкав и усети забито в бузата си продълговато парче стъкло, което опираше с острия си връх във венеца.

От склона вдясно също отекнаха изстрели; Бонд усети, че отзад го настига друга кола, макар че нямаше време да погледне дали е следващият джип от конвоя на Горнер, или бандитите го преследват по петите. Знаеше само, че трябва да не спира, каквото и да се случи. Автоматичният огън откъм хълма вдясно се засили, няколко курнгума пробиха тънката тапицерия на съседната седалка и рикошираха от стоманеното шаси на колата. Изведнъж целият доскоро мъртъв пейзаж наоколо сякаш оживя, обезумял от глад за наркотика, който превозваха. Бонд стискаше волана е такава сила, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели; от лицето му се стичаше кръв и попиваше в мократа от пот работна риза. Пред очите му изплува лицето на Горнер, после голото тяло на Скарлет върху стъкленото мостче, Попи — безпомощната пленница, затворена в търбуха на пустинната крепост. Той изкрещя с цяло гърло от гняв и омраза и настъпи с всички сили педала, докато ламариненият корпус на джипа плющеше под куршумите като изпънатата кожа на барабан.

Изведнъж Бонд се озова във въздуха, подхвърлен нагоре от експлодиралата под шасито граната. Той се приземи върху лявото си рамо и с последни сили, въпреки ужасната болка, се претърколи и залегна зад една скала. Погледна назад и видя джипа си, преобърнат нагоре с колелата, които, продължаваха да се въртят неистово във въздуха заради блокиралия педал на газта. Над главата му изсвири куршум и се заби в една цепнатина на скалата зад него. Бонд се огледа и на няколко метра от себе си забеляза огромна къртичина — един от входовете към мрежата от канати, подземните канали, които стигаха до Зебол. Той се надигна от мястото си и прибяга на зигзаг през камънака до входа на къртичината, който беше закрит с лист гофрирана ламарина. Отметна встрани ламарината, приклекна и скочи в студената вода, която течеше на пет метра под земята.

Спря се за момент, колкото да събере мислите си. Надяваше се никой да не го е видял, но се съмняваше в това, защото в този момент Проходът на адския огън беше най-населеното място в Персия. Помисли си, че най-вероятно са го изпратили напред като примамка, докато другите джипове са минали по по-безопасен маршрут — на север от дефилето — и вече са пристигнали на сборния пункт при всъдехода. Най-важното за него сега беше да се добере обратно до бърлогата на Горнер. Загубен насред пустинята, той с нищо не можеше да помогне на Скарлет, на Попи и на Службата.

Трябваше по някакъв начин да намери хората на Шагрен.

Водата му стигаше до кръста и беше леденостудена. Бонд потопи лице в нея и внимателно извади парчето стъкло, забито в бузата му. После го пречупи с ръце на две назъбени парченца от по пет сантиметра и грижливо ги закопча в джоба на куртката си.