Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Бонд с мъка сдържаше омразата си към този човек. Кой ли празноглав студент, кой ли безмозъчен оксфордски шегаджия му се бе подиграл пръв за уродливата ръка, превръщайки целия му живот в един извратен кръстоносен поход?

— Сигурно си гладен, Бонд — каза Горнер. — Но днес, както вече казах, е ден за просвета. Нека стърженето на стомаха ти напомня как англичаните системно са лишавали от храна своите ирландски братя в Големия картофен глад. Не мисля, че дребният ти дискомфорт изобщо може да се сравнява с болката на милионите, измрели от недохранване, какво ще кажеш?

— Кога тръгваме на това твое упражнение? — попита Бонд.

Загледан през прозореца към робите, превиващи гръб в цеха, Горнер сякаш не чу въпроса му.

— Намислил съм и един друг начин да поставя Британия на колене — каза той. — Смятам да инвестирам печалбата от моите фармацевтични компании във вестникарския бизнес. Я си представи, че успея да закупя най-престижния орган на онези лицемери от британския естаблишмънт, вестник „Таймс“? Бих могъл да го поверя в ръцете на някой лесно манипулируем главен редактор, който споделя омразата ми към Англия, и да нападна страната през нейния собствен пропаганден рупор. Бих могъл да закупя телевизионни станции, други вестници… Да вкарвам порнография и пропаганда през всички възможни канали, докато… Но не, Бонд! Това би отнело твърде много време. А биха могли да ме препънат и британските закони за „лоялната конкуренция“, които ограничават собствеността. Ето защо аз бълвам отрова направо във вените, с игли и спринцовки. Което е същото, но по-бързо.

Горнер се изправи.

— Е, стига съм мечтал. Шагрен, отведи го. Намери му работа. Спомни си какво са казали британците на племето кикую по време на въстанието на May-May. Тръгвайте!

Шагрен тръгна напред, а Бонд закрачи след него, подкарван отзад от двамата въоръжени стражи. С открития асансьор слязоха на приземния етаж, след това с една от електрическите колички стигнаха по сводестия коридор до подсилена със стоманени пръти желязна порта. Шагрен пристъпи до клавиатурата отстрани и набра петцифрен код. Понеже всеки клавиш издаваше с натискането си определен тон, Бонд се постара да ги запомни във вид на кратка мелодия.

Вратата се плъзна встрани и той бе изблъскан навън, върху нажежения пясък на пустинята, по посока към чакащия хеликоптер, който веднага позна по силуета. Беше класически съветски Ми-8, с централен ротор с пет лопати, способен да превозва 36 въоръжени бойци.

Макар от хеликоптера да ги деляха едва няколко метра, Бонд усети как слънцето опали кожата му. Перките се въртяха бавно и вдигаха пясък във въздуха още докато се качваха по спуснатата стълбица. Вътре бяха заели места още десетина от хората на Горнер, всичките въоръжени, облечени с тениски без отличителни знаци, камуфлажни панталони и препасани с тежки патрондаши през гърдите. Вратата се затвори, перките се завъртяха по-бързо и тежката машина се вдигна във въздуха, наклони се за ляв завой и с мощен рев отлетя към пустинята.

По слънцето Бонд определи, че се движат на изток, по посока Афганистан.’ Той си повтаряше наум кратката мелодийка, която пръстите на Шагрен бяха произвели по клавиатурата до вратата. Пет тона, които мозъкът му възпроизвеждаше отново и отново, докато окончателно се загнездиха в съзнанието му като тема на някоя досадна песен по радиото.

Сред известно време хеликоптерът кацна в близост до скромен кервансарай — каре от импровизирани постройки, захранвани с вода от топящите се снегове в далечните планини чрез системата от подземни канати, които Силвър му беше описал. Бонд проследи с поглед трасето на водопроводната система, което наподобяваше пътя на неуморна гигантска къртица. Въоръжените мъже слязоха от хеликоптера и се отправиха към една маса във вътрешния двор, за да получат дажби вода и храна.

Миризмата на овнешки кебап с ориз достигна до носа на Бонд и устата му се напълни със слюнка. От вечерята с Хамид и Скарлет в Ноушахр не беше хапвал троха. Но ръцете му бяха вързани на гърба, а когато готвачът му предложи храна, Шагрен поклати глава.

— За ирландци храна няма — каза той.

— Вода? — помоли Бонд.

Шагрен сипа малко вода в една паница и я постави на земята пред него.

— Като куче — каза той — Като англичани с роби.

Бонд коленичи и натопи устни в топлата блудкава вода.

Наблизо бяха вързани около дузина камили. Въоръжените мъже от хеликоптера подпряха по една стълба до хълбоците им и започнаха да бъркат дълбоко в специално направени изрези в гърбиците на животните. Колчем извадеха навън окървавените си до лактите ръце, в дланите им имаше увити в найлон пакети — същите, каквито Бонд бе видял в хангара в Ноушахр. Бонд си помисли, че камилите са обучени да се движат по определен маршрут през пустинята, като в двата края им се дава достатъчно вода, за да издържат.