Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Той пристъпи до прозореца и погледна навън към Риджънтс Парк. Преди две седмици бе прекарал една цяла сутрин на игрището за крикет, наблюдавайки победата на Англия над гостуващия индийски национален отбор. В момента обаче той нямаше време за подобни лековати развлечения.

М. натисна копчето на интеркома.

— Мис Мънипени? Повикай началник-щаба при мен.

След малко по дебелия мокет на коридора, водещ към тапицираната в зелено врата, която отделяше кабинета на М. от останалия свят, се чуха приглушени стъпки. Когато видя началник-щаба — спокоен, жилав мъж приблизително на годините на Бонд, мис Мънипени повдигна предупредително вежда.

— Влизай направо, Бил — каза тя. — Но си затегни колана.

Когато вратата се отвори и после затвори зад гърба му, над нея светна зелена лампичка.

— Сядай — каза М. вместо поздрав. — Какво разбираш от грамата на Шамфъстък?

— Току-що получих рапорт от авиацията — каза началник-щабът. — От оскъдната информация в текста е трудно да се каже със сигурност, но въпросното нещо би могло да е екраноплан.

— Какво, по дяволите, е това?

— Прилича на самолет с отрязани наполовина крила, но се движи като кораб на въздушна възглавница, използвайки едно явление, което се нарича „ефект от кацането“. Тежи два пъти повече от най-големия конвенционален самолет, дълго е над сто метра, а общата дължина на крилете му е около четирийсет метра. Сигурно сте забелязали как при кацане птиците — например гъските в езерото — успяват без видимо усилие да изминат с разтворени криле значително разстояние, планирайки над водата. Това е „ефектът от кацането“: натискът на въздуха върху крилата в посока нагоре, когато един самолет се готви да кацне и е близко над земята. Нещо като въздушна възглавница между крилото и пистата, която образува вторична подемна сила. Съветите са намерили начин да я впрегнат на работа. Този летателен апарат е на светлинни години пред всичко, с което разполагаме. Подробностите са тук — завърши той, като плъзна една папка по бюрото.

— Ако е това, което казваш — промърмори М. - имаме проблем.

— Така е. Засега апаратът е все още в изпитателен период. Знаем само за четири произведени прототипа, но руснаците възнамеряват да произведат над сто в техните корабостроителници на Волга. Разполагаме с няколко недотам качествени снимки, направени от американски спътници над Каспийско море, и с една от самолет тип Ю-2. Освен това се носи слух, че персийски рибари били забелязали един такъв. Викали му „Каспийското чудовище“.

— Какви поражения може да нанесе?

— Според нас е предназначен да превозва войски, нещо като амфибиен десантен кораб. Но е в състояние да пренася полезен товар от двайсет и пет тона, при това на метър-два над повърхността на морето.

— Скорост? — попита М.

— Тук бих ви посъветвал да седнете или да се хванете за бюрото, сър — каза началник-щабът. — Развива четиристотин километра в час.

— Какво?!

— Точно така. Равняват се на двеста и петдесет ми…

— Мога да си го сметна и сам! — тросна се М. — Но какво, по дяволите, прави това нещо в Персия?

— Ами, Шамфъстък знае само онова, което му е казал шофьорът, закарал 007 до доковете, така че е трудно да се каже. Но във всеки случай този летателен апарат не е приятна гледка. Особено ако е бил модифициран.

М. засмука яростно лулата си.

— Е, на Шамфъстък мога да му имам доверие. Успяхте ли да направите анализ на онази проба? Торбичката с прах, която пристигна от Ноушахр тази сутрин?

— Да. Става дума за чист хероин. Доколкото хероинът изобщо може да е чист. Предназначен е за… хм, един господ знае за къде е предназначен. Сякаш са се готвили да го изпратят за Русия. С екраноплана.

— Това означава, че Горнер е сключил сделка с руснаците. Те ще му прекарат хероина на Запад през Източна Европа. Може би през някоя от Балтийските републики, най-вероятно Естония.

— Боя се, че и на мен така ми изглежда, сър.

М. отново застана до прозореца. С гръб към началник-щаба, той каза:

— Аз обаче не смятам, че това е цялата история. Не вярвам, че апаратът има само търговско предназначение, за трафик на дрога, дори в такъв огромен мащаб. В момента американците изпращат свои хора в Персия.

— Че те не го ли правят всеки път, като надушат нещо?

— Да, но не както сега… Не съм виждал такава паника в Близкия изток, откакто оня тип Филби се появи в Бейрут. Хората в Лангли знаят, че там се мъти нещо голямо.

— Не се ли постоплиха отношенията между нас и Лангли? — запита началник-щабът.