Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Френското изтегляне от Индокитай беше болезнен и унизителен акт, но неговите видими последици за метрополията се свеждаха до внезапната поява на огромен брой неразличими един от друг виетнамски ресторантчета. В резултат от войната в Алжир обаче големите френски градове, особено Париж, се оказаха залети от хиляди кисели, недоволни и озлобени имигранти мюсюлмани. След като те бяха натикани от властите в многоетажни жилищни комплекси в предградията, далеч от центъра на града, тези гета се превърнаха в развъдник на престъпници и рушители, в бомба със закъснител, която рано или късно — Матис не се съмняваше в това — щеше да експлодира.

Юсуф Хашим беше обикновено муле — едно от многото по дългата верига на хероиновите доставки. Полицаите неведнъж бяха залавяли количества от наркотика в жилищните комплекси, като всеки път се изумяваха от високата му чистота и изобилие. Матис разбираше, че тук вече не ставаше дума за модно увлечение на презадоволени сноби, опитващи се да впечатлят компанията в някой нощен клуб от неговата младост. Бялата смърт бе достигнала мащабите на национална епидемия, а каналите за доставки се управляваха с професионално умение, преминавайки през толкова посредници, че беше практически невъзможно стоката да бъде проследена до източника.

Негови колеги в Марсилия, работещи съвместно с американски детективи, бяха успели да заловят пратки хероин за Съединените щати; от ФБР бяха нарекли този канал „Френската връзка“. Наред с това полицията беше установила и още нещо: въпреки че във Франция се продаваше повече хероин от когато и да било преди, в голямата си част пратките, пристигащи в страната, бяха транзитни — с крайна цел Лондон.

От полицията му бяха казали, че сякаш някой някъде, с неограничени ресурси, се е вдигнал на кръстоносен поход срещу Великобритания.

Матис погледна часовника си — имаше още няколко минути на разположение и си поръча кафе и малък коняк. През последните дни в гънките на паметта му се беше загнездило нещо, което го боцкаше отвътре, но не искаше да изскочи. И тъкмо сега, докато погледът му се рееше разсеяно през витрината на бистрото и изпод алената тента, изведнъж се сети.

Изтръгнатият с клещи език… Беше чувал и преди за това наказание, а сега си припомни къде. Неговият брат, майор от пехотата, който се беше сражавал навремето в Индокитай, му бе разправял за някакъв виетнамски военнопрестъпник, когото се опитвали да заловят и изправят на съд. Той бил ръководил изтезанията на френски военнопленници, но наред с това участвал в налагането на комунистическата доктрина в католическите училища, създадени от мисионерите. Неговата специалност били физическите наказания — с други думи, измъчването — на деца, много от които останали инвалиди до края на живота си.

Когато се върна в службата, Матис помоли секретарката си да потърси в архива снимки на военнопрестъпници от войната в Индокитай.

След като се бяха видели с Бонд за обяд, Матис бе наредил на един от хората си да издири фабриката на Юлиус Горнер в Париж и да заснеме собственика й. Получи няколко снимки на висок, добре сложен мъж с правилни, донякъде славянски черти, с непропорционално голяма ръка в бяла ръкавица и изключително арогантно, презрително изражение. На две от снимките го придружаваше някакъв тип с фуражка на Чуждестранния легион и ориенталски черти, които можеха да бъдат и виетнамски.

Когато секретарката му внесе кафявата картонена папка, на Матис му бяха нужни само няколко минути, за да открие обекта. Той постави една до друга гланцовата черно-бяла фотография на мъжа с фуражката, застанал до черния мерцедес кабриолет 300D, и избеляла вестникарска изрезка отпреди 11 години, на която беше отпечатана снимка на Фам Син Куок. Същата снимка с надпис „Издирва се“ навремето гледаше от всяка стена във Френски Сайгон.

Мъжът беше един и същ.

Матис обаче не посегна веднага към телефона, за да поръча кола, която да го закара до химическия завод на Горнер. Вместо това той се запита дали Горнер не е намерил в Далечния изток нещо повече от този психопат за адютант.

Той запали една цигара „Голоаз“ с филтър, вдигна крака на бюрото и се замисли каква ли търговска полза би могъл да извлече Горнер, нагазвайки в опасния триъгълник между Лаос, Виетнам и Камбоджа.

С осем часа разлика от Париж, в Санта Моника беше още слънчево утро, когато Феликс Лайтър влезе през портата на импозантен дом в испански стил на Джорджина Авеню, прекоси ливадата, накуцвайки, и застана пред входната врата.