Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

М. поклати глава.

— Боя се, че още са доста хладни. Проблемът е Виетнам. Докато политиците не излязат с обща позиция, тоест докато не изпратим и ние малко войски, ще си остане тяхната… резервираност.

— Искате да кажете, че тази история в Персия може да бъде катастрофа и за двете държави и ние въпреки всичко не си говорим? — М. въздъхна дълбоко.

— Това е положението, Бил. Ето защо нямаме друг изход, освен да чакаме новини от 007.

— А какво прави 004? Не се ли обажда?

— Не издава звук. Това, което най-много ме тревожи, са новините от Вашингтон. Практически всеки агент, когото могат да заделят, се качва на самолета и отпътува за Техеран. Дори и такива, които са наполовина пенсионирани. Тотална мобилизация.

— А ние дори не знаем защо. Има нещо, което не ни казват.

М. кимна мълчаливо. В стаята настана продължителна и тягостна тишина. Най-после началник-щабът каза:

— Ако Горнер има сделка с руснаците — да ползва техния екраноплан, за да си превозва хероина, — би трябвало с нещо да им плаща.

— И то не с пари — добави М. — Не си ли мислиш същото, което и аз?

— Мисля, че това ми е работата, сър — каза началник-щабът.

М. остави лулата на бюрото си и натисна интеркома.

— Мис Мънипени — каза той, — свържете ме с министър-председателя.

— Имаш късмет, че съм с вързани ръце, Горнер — просъска Бонд.

— Голям герой се пишеш, Бонд, но не вярвам, че хората ми ще допуснат да ми навредиш. — Той кимна към двамата въоръжени стражи на вратата. — Не искаш ли да си погледаш приятелката? Всички останали я гледат. И доколкото чувам, много й се радват.

Бонд погледна през прозореца. Скарлет тичаше гола по стъкленото мостче, като се опитваше да се прикрие с ръце, докато един въоръжен мъж я подбутваше в гърба с приклада на пушката си, а отдолу робите крещяха от възторг.

„Убий Горнер — беше му казала Попи. — Просто го убий.“ Бонд стисна зъби и се извърна обратно към стаята. Трябваше да изчака подходящия момент, но когато той дойдеше, щеше да го извърши с особена наслада.

— Не се притеснявай за тия жени — каза Горнер. — Те са човешки отпадък. За такива ги е смятала и вашата Империя. Нещо за еднократна употреба.

Бонд му отговори с лаконична ругатня.

— Ако пък ти е чак толкова неприятно — продължи Горнер, — винаги можеш да се върнеш в килията си. — Той се обърна към единия страж и му даде кратко нареждане на фарси. — Малко по-късно ще ти пратим и госпожицата, да ти прави компания. Засега няма да им я даваме. Нека първо да им се отвори апетит.

Останал сам в килията си, Бонд започна да крои планове за бягство. Най-лесно беше да обезвреди някой от стражите и да му вземе оръжието, но за начало трябваше да разхлаби найлоновите въжета, които се впиваха в китките му. Дори и да успееше обаче, си каза, че не бива да предприема нищо, преди да има готов план как да измъкне Попи и Скарлет от бърлогата на Горнер.

Междувременно беше в негов интерес да изпълнява безпрекословно заповедите на Горнер. Рано или късно щеше да научи подробности за намислената от него „военна интервенция“ и тогава при първа възможност щеше да се опита да предаде получената информация на Лондон или поне на Дариус в Техеран. Не беше изключено това да му струва живота, но ако в резултат от неговото предупреждение набелязаните жертви успееха да се защитят, смъртта му нямаше да е напразно.

Изминаха осем часа без храна и вода и без следа от Скарлет. Бонд бе задрямал, когато го събудиха и отново го подкараха към кабинета на Горнер под дулото на пистолет. Този път Шагрен седеше до господаря си.

— Отиваме да се поупражним, Бонд — уведоми го Горнер. — Нещо като генерална репетиция преди премиерата. Понякога тези упражнения са не по-малко опасни от основното действие. Може и да не останеш жив, но ще ми е забавно да те видя колко можеш. А освен това съм сигурен, че ще ти бъде полезно. Ще научиш доста неща. Поверявам те на грижите на Шагрен, моя доверен помощник.

Като чу името си, мъжът е фуражката пристъпи напред и промърмори нещо на стражата, който удари токове и излезе.

— Мисля, че е време да научиш нещо повече за Шагрен — продължи Горнер. — Истинското му име е Фам Син Куок. Като примерен комунист се е бил във войната срещу французите. Когато французите колонизират Индокитай, те изпращат там много монахини и католически мисионери. Френската република няма нужда от религия, там църквата е отделена от държавата още от 1789 година, та французите са свикнали да изнасят католицизма си за бедните хорица на разни заграбени територии. Може би по този начин им олеква на съвестта.