Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Тръгвай! — каза Шагрен и го блъсна в гърба по посока на военния всъдеход, който чакаше наблизо с работещ двигател.

В продължение на шест часа се движиха по изровен път през платото, после поеха надолу по планински пътеки. Наоколо не се виждаше никаква следа от човешко присъствие. От картите, които бе прегледал в хотела, Бонд си спомняше, че покрай южния край на пустинята Дащ-е Лут преминават няколко шосета, които свързват Бам със Захедан, и оттам продължаваха към Забол и афганистанската граница. Ала където имаше шосета, имаше и пътна полиция, и пропускателни пунктове — ето защо черните пътища през платото бяха достатъчно добри за целите на Горнер.

Когато слязоха от планините и поеха през равнината по посока към Забол, пейзажът наоколо постепенно стана по-зелен. На петнайсетина километра преди града всъдеходът спря, мъжете слязоха и заеха местата си в десет чакащи открити джипа. Заедно с шофьорите на джиповете, Бонд и Шагрен групата вече наброяваше двайсет и двама. Колите тръгваха на интервал от три минути една след друга — явно онези не искаха да се движат в група, помисли си Бонд. Всъдеходът, макар в състояние сам да побере неколкостотин килограма опиум, бе оставен край пътя, за да не се набива на очи, докато минаваха през града.

След няколко минути Бонд видя града, който от хотела в Техеран му се бе струвал на края на света. Прашно, унило селище без стрък зеленина, с тесни улички и наблъскани една в друга къщи от кафеникав кирпич. Сухата пустинна жега беше непоносима, а нямаше високи сгради, които да хвърлят сянка. Макар тук-там да се виждаха персийци с по-светла кожа и европейски дрехи, мнозинството от хората по улиците бяха смугли туземци с афганистански чалми и сплъстени черни бради. Макар и доста голям по размери, като атмосфера Забол напомняше градчетата на авантюристите и разбойниците в Дивия запад.

Заповядаха на Бонд да слезе, след което джипът веднага потегли, за да не привлича внимание в града. После Шагрен го подкара през пазара, като през цялото време държеше дулото на пистолета си, опряно в долните му прешлени. Пазарът беше беден и мърляв като самия град. Вместо коприна по сергиите се продаваха цигари и евтини китайски имитации на западни стоки — грамофонни плочи, парфюми, всякакви пластмасови дрънкулки. В съседство с тях се виждаха купчини сладки пъпеши, рубиненочервено грозде, кутии със сушени фурми и купчини оранжеви подправки, но над всичко това се носеше тежката, лепкава миризма на опиум — вездесъщия Papaver Somniferum.

— Таляк — прошепна някакъв старец на Бонд и му направи знак да го последва зад завесата на дюкяна. Прошарената му брада беше жълта от пушене на таляк — местното название на опиума, който се опитваше да продава.

Шагрен блъсна стареца в гърдите и той се строполи възнак до завесата. Бонд не пропусна да си отбележи наум колко малко полиция се вижда по улиците на Забол. Каза си, че след като основната част от трафика минава далеч от градския пазар, полицаите си затварят очите за амбулантните търговци, не на последно място и защото самите те са замесени в уличната търговия с опиум.

Продължиха напред през града, докато стигнаха до индустриалната зона. Бонд забеляза десетте джипа, строени пред нисък кирпичен склад, който — ако се съдеше по илюстрирания рекламен надпис над портала — беше пълен с пъпеши. Големите врати от гофрирана ламарина се разтвориха с жално скърцане и джиповете изчезнаха един по един във вътрешността на сградата.

В полумрака дузина въоръжени афганистанци, препасани с патрондаши през гърдите, взеха на мушка хората на Шагрен, докато те започнаха да товарят през задните врати на джиповете дървени каси, подобни на сандъци за чай. Бяха общо двайсет каси, по две на джип. Огромно количество суров опиум, помисли си Бонд, но крайно недостатъчно, за да захрани поточните линии във фабриката на Горнер. Един господ знаеше какви количества си е подсигурил от Лаос.

Зорко охраняван от хората си, Шагрен пристъпи към средата на помещението и положи голяма хартиена кесия върху една дървена каса. После застана неподвижно встрани, докато един от афганистанците отвори кесията и се зае да брои пачките долари в нея.

След като афганистанецът кимна одобрително, Шагрен се обърна и направи знак на хората си. Десетте двигателя запалиха едновременно и колите потеглиха на интервали от по една минута. Бонд и Шагрен бяха в последния джип, който се понесе по заобиколен маршрут през покрайнините на града, каран от най-младия и неуверен на вид шофьор. На десетина минути от Забол настигнаха останалите машини, скрити зад един пясъчен хълм.