Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Връзките в някогашния алианс не са се разпаднали напълно. Говорих с едни хора в Лондон. По дяволите политиците, играта загрубява.

— Виждал ли си се с Джей Ди Силвър? — запита Дариус.

— С Кармен? Да, видяхме се в Техеран. Мисля, че в момента пътува насам.

— А ти къде си, Феликс?

— От другата страна на улицата, точно срещу хотела ти, Дариус.

— Приятел ли си на Джеймс Бонд?

— Сантяго! Това е нашият боен вик. Като на Кортес навремето. Джеймс Бонд е мой кръвен брат. Жалко, че не разбира от коли. Като махнем това обаче…

— Достатъчно — прекъсна го Дариус. — Качи се в стаята ми. Номер двеста трийсет и четири.

— Дадено!

Лайтър затвори слушалката в уличната кабина и закуцука към „Джалал“. Когато се качи в стая № 234, завари Дариус Ализаде вече облечен, а на масичката имаше поднос с кафе и плодове. Освен него в стаята имаше още един набит мъж с прилични на четка мустаци.

— Това е Хамид — каза Дариус, след като се здрависа с Феликс. — Моят шофьор. А също и шпионин на свободна практика. Експерт по тайници и скривалища.

Хамид скромно се усмихна.

— Ей богу, усещам, че се подмладявам — каза Феликс.

— Освен това Хамид знае къде е бърлогата на Чудовището.

— Бонд имаше ли му доверие?

— Беше му поверил живота си — отвърна Дариус.

— Е, добре — каза Лайтър, като пое чашата черно кафе, която му подаде Дариус. — Разправи ми какво знаеш.

Когато Дариус приключи с подробностите за модифицирания екраноплан, които бе получил от Лондон, Лайтър каза:

— Е, поне знаем откъде тръгва това чудо. Но при скоростта, с която се движи, имаме не повече от два часа от излитането на изтребителите до пускането на бомбите. След това вече ще бъдат в съветското въздушно пространство. А там не е място, където американски самолет може да остане повече от пет минути.

— Къде е най-близката ви военновъздушна база? — запита Дариус.

— Официално на много километри оттук. Чак в Тимбукту, доколкото знам. Но неофициално имаме самолета в Дахран в Саудитска Арабия, както и някъде в Източна Турция. Изтребители бомбардировачи или нещо такова. Не съм напълно сигурен. Тук съм само за да предам информация, Дариус. Аз съм вестоносецът с добрата новина. Но няма никакво време. И това е само половината от проблема.

— А коя е другата половина? — запита Дариус.

— Чуй какво знам: британският авиолайнер, който изчезна преди няколко дни, ще се появи всеки момент. Като ще излети право на север.

— Към Съветския съюз?

— Аха. Не знаем точно закъде ще се отправи, но подозираме, че се готви нещо неприятно. Прихванахме радио трафик от Истанбул. Предполага се, че лайнерът е бил модифициран да носи някакъв вид бомби. Съветските радари са доста добри и можем да разчитаме, че веднага щом го засекат в тяхното въздушно пространство, цял рояк „Миг-21“ ще се нахвърлят върху него. Бум! Няма самолет…

— Но какви ще бъдат последиците от това нещо? — каза Дариус. — Политическите, имам предвид. Ако бъде представено да изглежда като координирана атака от страна на Великобритания или на НАТО.

— Уместен въпрос, Дариус. Ние сме длъжни да свалим тази птица, преди да са я докопали Съветите. А дори не я знаем кога излита. Всичките ни военновъздушни бази са в пълна бойна тревога, но, по дяволите, небето е безкрайно. На Кармен Силвър са му пламнали ушите от телефонни разговори с Лангли.

— Толкова ли е зле положението?

— Толкова. Президентът е отменил всичките си ангажименти. Процедира се в съответствие с протоколите от Кубинската ракетна криза. Смятат, че този път няма мърдане. Войната е на прага ни. И ще избухне всеки миг.

— Какво можем да направим?

— За момента нищо. Очакваме указания. Силвър може да има новини.

Дариус отпи от кафето си и въздъхна.

— Все нещо мога и аз да направя — каза той. — Ако Горнер стои зад всичко това, Савак има известна представа къде се крие в пустинята.

— Да, но самолетът ще излети от пустинята, нали така? Трябва му писта. Дори цяло летище. Това е голяма машина.

Дариус се изправи и закрачи из стаята, като се почесваше по тила.

— Хммм… Летища, значи. Йезд… Керман… Докато мисля, Феликс — каза той — би ли ми обяснил нещо? Защо му викате Кармен?

— Ти какво си чувал?

— Той ми беше разправил някаква историйка за първата си мисия в Гватемала — каза Дариус, — как организирал бунт, за да смъкнат местния диктатор, и това било по подобие на онази оперна героиня Кармен. Дето също предизвикала бунт.

Феликс Лайтър се изсмя.