Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Куршумът отнесе прозореца от закалено стъкло и плексиглас на отсрещната страна. От внезапната декомпресия трупът на мъжа от охраната бе засмукан към стената и се залепи върху образувалото се отверстие, като послужи за временна тапа, която спря изтичането на въздуха.

В настъпилата суматоха се чу гласът на Мичъл:

— Не стреляйте! Шибаният автопилот се скапа!

Големият нов самолет, който до момента се беше носил толкова гладко по въздуха, пропадна рязко надолу, но след трийсетина метра се спря, сякаш се бе ударил в твърда повърхност; от сътресението всички нитове на корпуса му изпъшкаха. После с жалостив вой на двигателите насочи носа си към земята и започна бързо да губи височина.

Бонд, Масуд и Скарлет се озоваха на пода.

— Тичай в пилотската кабина, Кен — извика Бонд. — За бога, падаме!

Лицето му беше покрито с кръв от сънната артерия на мъжа, когото бе наръгал с парчето стъкло. Наоколо седалките на първа класа бяха опръскани е кръвта и мозъка на другите двама убийци. Бонд крещеше и ругаеше Кен Мичъл, който беше застанал неподвижно, парализиран от страх, и се държеше за облегалката на близката седалка, сякаш се боеше да не падне. Бонд пропълзя до него и завря дулото на пистолета си в ухото му.

— Ако не отидеш незабавно в пилотската кабина, ще ти пръсна черепа. Хайде, върви! Върви!

Залитайки и подхлъзвайки се по обляната в кръв пътека, Мичъл тръгна напред. Бонд забеляза, че лицето му е изкривено и обляно в сълзи.

— Върви! — извика още веднъж той след него.

Масуд успя да застане за миг неподвижно, колкото да вдигне пистолета и да стреля по Бонд, но от турбуленцията при бързото снижаване на самолета куршумът му попадна в тавана.

По-назад Скарлет се беше хванала за крака на една от седалките. Не стреляше, защото нямаше пряка видимост към Масуд.

Докато тримата се държаха за седалките, Кен Мичъл пълзеше към пилотската кабина. През няколко реда назад Бонд виждаше краката на Масуд, но не смееше да стреля, защото всеки изстрел, дори с не особено мощния лугер, можеше да повреди още някоя от бордните системи.

Изведнъж самолетът се затресе и пропадна стремглаво надолу. Мичъл залитна напред, удари се с цялата си тежест в стената зад пилотската кабина и се свлече на пода. Скарлет изпищя; Бонд видя как тялото й се плъзна напред по пътеката. Докато минаваше покрай Масуд, той се пресегна и я сграбчи за ръката. Бонд видя как я издърпа в пространството между седалките, където се беше заклещил, и я стисна през гърлото в свивката на лакътя си. Пистолетът не беше в ръката й.

Въпреки бясно мятащия се самолет Масуд успя някак си да застане на колене и да се скрие зад Скарлет. Този тип притежава невероятна физическа сила, каза си Бонд. Докато със свободната си ръка се придърпваше към предната част на самолета, използвайки Скарлет за прикритие, приличаше на пещерен човек, влачещ женската си за косата. Докато минаваше покрай Бонд, погледите им за миг се срещнаха и Бонд видя дулото на пистолета, завряно в ухото на момичето. Нямаше нужда от думи. Щом стигна до локвата кръв, Масуд се свлече от собствената си тежест до пилотската кабина, където се надигна и зае опразненото място на пилота.

Постепенно самолетът се хоризонтира и Бонд огледа пораженията около себе си. През избития прозорец продължаваше да изтича въздух, освен това засмукващата сила затрудняваше движенията му. Няколко седалки се бяха отделили от пода, а Бонд съзнаваше, че ако трупът на мъжа от охраната бъдеше изтласкан навън от налягането, ситуацията в самолета рязко ще се влоши.

Видимо в безсъзнание, Мичъл лежеше напряко на пътеката, точно зад пилотската кабина.

Бонд пристъпи напред, прескочи безжизненото тяло на Мичъл и отвори вратата. Скарлет държеше в ръце щурвала, а Масуд стоеше до нея, опрял пистолета в ухото й. Той се извърна, видя Бонд и каза с равен глас:

— Хвърли пистолет. Или аз нея убие.

— Няма да посмееш да стреляш отново — каза Бонд. — Не и с тази гаубица.

Масуд свали пистолета, после се пресегна и сграбчи Скарлет за гръкляна.

— Ето как прави на пазар — каза той — с търговец кой не плаща. Няма нужда да стреля.

— Добре де, добре — каза Бонд.

— Сядай! — Масуд посочи с ръка седалката на втория пилот. — Дай пистолет на мене.

Бонд забеляза широко разтворените уплашени очи на Скарлет, прочете нямата молба в тях и се подчини.

Масуд хвърли бърз поглед върху картата, после огледа по-внимателно гората от прибори пред тях.