Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Още шест минути. После сваляш самолет надолу. — За да й покаже как, той наведе щурвала напред и машината веднага започна да губи височина.

До Масуд, непосредствено под дясната му ръка, се намираше превключвателят, монтиран от инженерите на Горнер в пилотската кабина, с който едновременно се задействаха бомбената рампа в товарния отсек и заключващият механизъм на карголюка. Пръстите на Масуд нетърпеливо го опипваха.

В момента, когато ставаше това, екранопланът бе спрял за зареждане с гориво от кораб цистерна в близост до военноморската база „Шевченко“ в най-западната точка на Казахстан.

В това си състояние той представляваше неподвижна мишена за пилотите на трите стратегически бомбардировача „Вулкан Б.2“ на Кралските военновъздушни сили, които се приближаваха на височина хиляда и петстотин метра, поддържайки равномерна скорост, откакто бяха излетели от тайната си база някъде в Персийския залив, вдигнати под тревога от главното командване на ВВС в лондонското предградие Нортхолт, на основание на сигнал, подаден от телефонна кабина в Ноушахр през Техеран и достигнал до тях през централата на Службата в Риджънтс Парк.

Единият от бомбардировачите носеше на борда си ракета „Блу Сгийл“ — атомна бомба с ракетен двигател и бойна глава „Ред Сноу“ с мощност 1,1 мегатона. Другите два пренасяха по двайсет и една 500-килограмови бомби с конвенционален заряд.

Въоръженият с ядрена ракета бомбардировач бе получил указания да се включи в атаката единствено в случай че другите два не успееха с мисията си; преди това те трябваше да се отдръпнат на разстояние, не по-малко от 30 километра от целта. Докато трите британски самолета се приближаваха към своята нищо неподозираща плячка, радиовълните припукваха в напрегнато очакване. Те пристъпиха към изпълнение на операцията, като двата водещи бомбардировача се разгърнаха в класически налет, пускайки по десет бомби, които образуваха дълга вълнообразна линия по повърхността на водата.

Морето около екраноплана изригна в гигантски гейзери от солена вода, които обгърнаха в непрогледна пелена кораба цистерна и самия хибриден хидроплан. Огромният корпус на Чудовището се разтърси до предела на своята математически изчислена издръжливост, но остана цял, докато бомбардировачите се издигнаха със стръмен завой нагоре и се прегрупираха.

Пилотите нямаха нито указания, нито нужната тренировка за повторен удар, а и сравнително бавната им скорост ги правеше уязвими за зенитните батареи на базата и за ракетите вода-въздух на екраноплана. „Забий им го от пръв път“ беше обичайното правило при подобни операции, но в случая обстоятелствата бяха твърде далеч от обичайните.

След кратко съвещание по радиото двата бомбардировача завиха високо във въздуха и подходиха за втори налет, но този път екранопланът ги чакаше подготвен и изстреля една от ракетите си право насреща им. Когато я забеляза да приближава с дългата си опашка от белезникави изгорели газове, пилотът на единия самолет изстреля обичайния заряд от алуминиеви люспи за заблуждаване на радара и стремително се заизкачва нагоре. Вторият бомбардировач не беше толкова бърз и ракетата, която с бялата си следа приличаше отдалеч на голям фойерверк, откъсна част от дясното му крило. Изгубил контрол над машината, командирът на ударения бомбардировач се изкачи слепешката нагоре и катапултира, следван от втория пилот, като парашутите им се разтвориха на хиляда и петстотин метра в небето над базата „Шевченко“. Малко след това самолетът падна в морето наблизо, заедно с тримата членове на екипажа, останали на борда.

Междувременно първият бомбардировач „Вулкан“ застана хоризонтално и след остър завой на височина триста метра над водната повърхност пое курс към трета, самоубийствена наглед атака. Този път обаче, поради ъгъла на подхода и ниската височина, защитните системи на неподвижния хидроплан не можаха да реагират мигновено, а пилотът пусна останалите си бомби с математическа прецизност. Първите няколко от тях се забиха в страничния борд на кораба цистерна, но не избухнаха веднага, за да дадат възможност на машината да се издигне на безопасна височина.

Докато се изкачваше стръмно нагоре, пилотът на бомбардировача хвърли поглед назад. Пред изумените му очи се разкри невероятна гледка: гигантска експлозия вдигна хидроплана над водата и го пръсна на милион дребни частици, разтърсвайки Каспийско море чак до континенталната плоча.