Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Силвър се качи в таксито и свали задния прозорец.

— Стойте далеч от Горнер, мистър Бонд. Послушайте съвета ми. Гледайте да сте поне на сто километра от него.

Таксито излезе на главната улица, без да даде мигач, предизвиквайки яростен хор от клаксони. Бонд вдигна ръка, за да си спре и той такси.

Докато Дариус беше ангажиран с погребението на Фаршад, Бонд се принуди да разчита на рецепцията да му намери кола и шофьор за пътуването до Каспийско море. Увериха го, че от осем на другата сутрин на негово разположение ще бъде най-добрият шофьор и придружител от фирмата за коли под наем — при това владеещ английски, и Бонд си каза, че си струва чакането.

Той си поръча обяд от румсървиса — черен хайвер и пилешки гърди на скара, каничка ледено Мартини с водка и два пресни зелени лимона. След като се нахрани, разгъна върху леглото няколко карти, които си бе купил от магазина в хотела, и разучи бреговата ивица при Ноушахр, градското пазарище на площад „Азади“, доковете, пристанището за яхти и пристаните за увеселителни корабчета.

След това разгледа картата на Персия. Страната граничеше с Турция на запад и с Афганистан на изток; на юг опираше в Персийския залив, а на север — в Каспийско море. Макар на североизток да имаше обща граница и със Съветския съюз, през Азербайджан, пътищата в тази посока изглеждаха доста лоши.

Той се опита да прецени какви биха били възможните последици за мисията му от това географско положение. Ако Горнер поддържаше канал за наркотици с източник някъде в Съветския съюз, на Бонд му беше трудно да си представи как би могъл да ги внася незабелязано по въздуха до някое отдалечено летище в пустинята. Малък самолет не би имал достатъчно гориво за такъв дълъг полет, а по-голям със сигурност щеше да бъде засечен от съветските радари.

Със сигурност нещо ставаше и около Каспийско море, което не спираше да привлича вниманието на Бонд. Проблемът беше, че разстоянието от персийския бряг на юг до съветския град Астрахан на север беше около хиляда километра, както изчисли той. Какъв морски съд беше в състояние да измине този маршрут достатъчно бързо, за да си струва труда?

В същото време, вътрешността на страната беше почти изцяло заета от две пустини. На север, по-близо до Техеран, се намираше солената пустиня Дащ-е Кевир. На югоизток, значително по-далеч от столицата, беше пясъчната пустиня Дащ-е Лут. Последната имаше вид на изцяло ненаселена територия и все пак тъкмо натам, към Бам в южния й край, Савак бяха изпратили патрулите си да търсят Горнер.

Очевидно Савак бяха надушили нещо. Макар да беше по-отдалечена от Техеран и морето на север, пустинята Дащ-е Лут имаше връзка с железопътна линия, минаваща покрай южния й край, с доста големите градове Керман и Йезд, край които имаше по едно летище, макар от картата да не можеше да се каже колко големи сте. Откъм южната страна на пустинята имаше и пътища, които изглеждаха по-главни и водеха през Захедан и Забол право към афганистанската граница.

Забол. Самото име звучеше като края на света. Що за погранично селище беше това? — запита се Бонд, който усети, че любопитството му се разпалва с всяка минута.

Телефонът на нощното шкафче издаде характерния си електронен писък.

— Мистър Бонд? От рецепция обажда. Тук една дама иска вас види. Не казва име.

— Кажете й, че слизам веднага.

Определено няма опасност от скука в Техеран, помисли си мрачно Бонд, докато крачеше към асансьора. Допускаше, че е някоя, която Дариус му е изпратил, понеже никой на света, освен може би трима души в сградата край Риджънтс Парк, не знаеше точното му местонахождение.

Застанала в другия край на широкото мраморно фоайе, с гръб към него, вперила поглед във витрината на магазинчето за сувенири, Бонд видя млада жена с тъмна коса, вързана хлабаво на опашка, облечена с бяла блуза без ръкави и тъмносиня пола до коляното; стройните й крака бяха обути на босо в сандали със сребърни каишки.

Докато се приближаваше към нея, Бонд усети как пулсът му леко се ускори. При звука на стъпките му младата жена се обърна. Когато видя лицето й, едва не извика от радост.

— Скарлет! — възкликна той. — Какво, за бога…

Тя се усмихна и постави показалец върху устните му.

— Не тук. Може би в стаята ви?

Бонд обаче не беше чак дотам загубил връзка с действителността при вида й, че за забрави елементарната предпазливост.

— По-добре да се поразходим навън.

— Имам само пет минути.

— По-надолу по улицата има малък парк.