Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

В един момент той предложи лулата на Зохре, която се засмя и поклати глава. Дариус се усмихна.

— Нашите жени са „освободени“, Джеймс, но засега май не съвсем.

— А какви са онези момичета, които плуват в басейна под водопада?

— Хурии, небесни девици — отвърна Дариус и се закашля. Дали от смях или от опиумния дим, Бонд така и не разбра. Той обърса очи с опакото на ръката си и продължи: — Заведението им плаща да се киснат и да показват прелести във водата. Предполагам, че когато са облечени, са нещо като уреднички подобно на Салма. Според мен декорът е замислен да представлява рая. По тия места Пророкът обещава, че ако си добро момче на земята, на небето ще бъдеш посрещнат от рой девици. Дали само ще ти сервират алкохол, или ще ти предложат по-интимно обслужване, не мога да ти кажа. Отдавна не съм препрочитал Корана.

— Но вярваш в него, а? — подкачи го Бонд.

— Разбира се — отвърна Дариус. — Навремето бях благовъзпитано момче от добро мюсюлманско семейство. Баща ми беше живял дълги години в Америка, наистина, но от това далеч не следваше, че е забравил корените си. Между другото, държа да ти напомня, че преди години самият ти си вярвал в Дядо Коледа…

— Така е — каза Бонд. — Но поне разполагах с по-непосредствени доказателства. Пакети в разноцветна хартия. Недоядени моркови, които еленчетата бяха разпилели по земята.

Дариус поклати глава.

— Само като си помисля, че за едната вяра живеехме. — Той се изправи на крака леко неуверено. — А сега мисля, че Салма би желала да ни покаже хамама.

Най-напред тримата се отбиха до бара в главното помещение, където Зохре си поръча джин с тоник, а мъжете — уиски. Салма ги покани да си вземат питиетата и да я последват. Слязоха по открита вътрешна стълба и се озоваха до тюркоазения басейн, в който се плискаха „девиците“. Бонд усети нечия ръка под мишницата си.

— Елате, мистър Бонд — прошепна Зохре в ухото му. — Има още хубави неща за гледане. — Смехът й прозвуча като сребърни звънчета.

Минаха през друга масивна врата, обкована с железни гвоздеи, и стигнаха до застлано с плочки помещение, където ги посрещна млада жена с бяла роба и подаде на трима им по две големи бели хавлиени кърпи.

Зохре посочи една врата със залепена на нея мъжка фигурка, а самата тя влезе в женската съблекалня.

— Тук трябва да се свалим дрехите, Джеймс — каза Дариус.

— И какво, на девици ли ще се правим?

— Позволи ми да ти обясня — започна Дариус, като свали ризата си, под която се показаха косматите му гърди. — Хамамът играе важна роля в живота на персиеца. Ние сме чистоплътен народ. Всеки от нас мие ръцете и лицето си преди молитва, но при определени обстоятелства — например след полов акт — е задължително цялостно пречистване. И в най-затънтеното село има обществена баня, където се вършат тези неща. Мъжете и жените ходят отделно, по различно време. Жените обикновено през деня, когато мъжете би трябвало да са на работа. Разбира се, това е лесен начин жените да се следят една друга. Младата булка е длъжна да ходи на баня всеки ден, докато зачене. След това, за съжаление, по-рядко. Ако обаче жена над четирийсет се къпе често, можеш да бъдеш сигурен, че останалите ще я разсипят от клюки.

— И какво, ние отиваме в мъжкото отделение, така ли? — запита Бонд.

— Не точно — отвърна Дариус. — Загърни едната хавлия около кръста си и вземи другата в ръка. Доколкото разбирам от Зохре, идеята на клуб „Рай“ е да ти помогне да намериш рая още тук, на земята. И ето как става това: със смесена баня. Да надникнем, какво ще кажеш?

Двамата минаха през една врата и излязоха на нещо като балкон, под който се виждаха два големи басейна. Около голямото помещение имаше парни стаи, а помежду тях се виждаха врати, водещи към самостоятелни бански кабини.

Макар че всичко бе забулено в пара и помещението беше слабо осветено, нямаше никакво съмнение, че в двата басейна се къпеха заедно голи мъже и жени, като от време на време отиваха до ръба на басейните, за да пийнат от чаши с високи столчета, които им поднасяха момичета в бели туники.

В помещението звучеше традиционна персийска музика, а парата бе примесена с аромат на рози и мушкато. По стените с цветни мозаечни плочки бяха изобразени сцени от райската градина. Бонд видя как Зохре захвърли хавлията и влезе в по-малкия от двата басейна.

— В Лондон имате ли такива клубове? — запита невинно Дариус.

— О, да! — отвърна Бонд. — По „Пал Мал“ е пълно. Но там не е нужно да избираш между опиума и хамама. Достатъчно е да запомниш, че синята топка трябва да влезе в мрежата преди розовата.