Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Благодаря, Фаршад — каза сухо Дариус на английски и хвана Зохре за ръката, за да я успокои, но тя изобщо не изглеждаше уплашена. След видяното по улиците на Техеран Бонд си помисли, че за момиче като нея такова шофиране си е съвсем в реда на нещата.

Най-после спряха пред някаква подобна на промишлен склад сграда, на няколко метра от тротоара, в неголям двор, заграден с висока мрежа. Нямаше никакви отличителни знаци и неонови надписи. На Бонд сградата му напомни на някои особено неприятни местенца, които бе виждал в гетата на Лос Анджелис.

— Това е клуб „Рай“ — каза Дариус.

Името предизвика у Бонд единствено смътен спомен за юношески вълнения от тайно прескачане до някое заведение с игрални автомати. Преминаха покрай горилата на входа, в чиято лапа Дариус тикна няколко банкноти, после по дълъг коридор с голи бетонни стени стигнаха до масивна двойна дървена врата, обкована с големи метални гвоздеи. Посрещна ги млада жена с традиционна носия, която натисна с крак някакъв педал. Вратите се разтвориха безшумно и пропуснаха тримата да влязат в гигантско помещение с размерите на летищен хангар. На отсрещната стена имаше истински водопад — струи вода се стичаха по стена от червеникави камъни в басейн с тюркоазено дъно, в който плуваха дузина голи жени. Над басейна имаше нещо като градинка, където гостите на заведението бяха насядали в полукръг на дивани, шезлонги или направо налягали върху изкуствената трева, а благопристойно облечени келнерки им поднасяха питиета и тави с баклава и локум. В единия край на огромното пространство имаше издигнат подиум, върху който под звуците на западна поп музика танцуваха двойки, докато в „градинката“ се слушаше единствено персийска музика, свирена от квартет изпълнители на традиционни струнни инструменти.

Зохре се обърна към Бонд с мила усмивка, разкриваща два реда ослепително бели зъби.

— Харесва ли ви тук?

Към тях се приближи млада жена и заговори Дариус на фарси. Носеше същата униформа като момичето на входа — кремава дълга роба, привързана на талията с ален шал. Макар дрехата да й придаваше скромен вид, Бонд забеляза, че отдолу няма нищо. На светлината на свещите и разноцветните крушки кожата й грееше със златисто розов оттенък.

— Това е Салма — представи я Дариус. — Нейната задача е да се грижи за нашето добро настроение. Имаме няколко възможности. Предлагам най-напред да минем през пушалнята за опиум, след което да пробваме хамама.

— Не съм убеден, че съм в настроение за турска баня — обади се Бонд.

— Ти виж тази, и ще ти дойде настроение — каза Дариус. — Доколкото разбирам, е нещо специално.

Последваха Салма до подиума в единия край на залата.

— Между другото — каза Дариус, — името Салма означава „възлюбена“.

— Родителите й са били ясновидци.

— Стига е тоя английски чар, Джеймс, макар че смятам да й предам какво каза. Пушил ли си някога опиум?

Междувременно се бяха озовали в квадратно помещение с наредени покрай стените дивани, покрити с персийски килими. На пода бяха нахвърляни големи възглавници, върху някои от които се бяха излегнали мъже и смучеха лули с опиум, които едно момиче като Салма им приготвяше на една голяма централна маса с разпален мангал в средата. Наоколо звучеше тиха персийска музика, но музиканти не се виждаха.

Зохре седна с кръстосани крака на пода в близост до масата и направи знак на Дариус и Бонд да сторят същото. Момичето взе от масата пръчка опиум, оформена като тръбичка, и отряза парченце от нея. Постави го в порцелановата чашка на една лула, после със сребърни щипки взе въгленче от мангала и го доближи до опиума. Поднесе лулата на Дариус, който намигна на Бонд и я захапа. В това време момичето задуха с уста върху въгленчето, докато се разпали, а опиумът зацвърча. Вдигна се дим, който Дариус жадно всмукна през мундщука на лулата, после я подаде на Бонд, който я пое колебливо. Не желаеше да притъпява рефлексите си с наркотици, но пък, от друга страна, се боеше да не обиди домакина. Смукна малко дим, кимна одобрително и върна лулата на Дариус. После, докато никой не гледаше, тихомълком изпусна дима през ноздрите си.

По възглавниците наоколо бяха налягали половин дузина мъже; очите им бяха затворени, на лицата им беше изписано сънливо блаженство.

— Някои от тях имат проблем — отбеляза Дариус.

Опиумът не е вреден, ако се приема в разумни количества. Да кажем, веднъж седмично. Но в тази страна има твърде много хора, които са роби, а не господари на този навик. Поне като вещество е съвсем чист, представлява необработен маков сок. Разните му производни и съединения, като хероинът, са къде-къде по-опасни.