Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Бонд се поколеба за момент, но явно персийският етикет повеляваше да върви пред домакина си.

— Имай ми доверие, Джеймс — каза Дариус, като сложи ръка на рамото му.

Когато се наведе, за да не си удари главата в ниския свод, с крайчеца на окото си Бонд забеляза черния олдсмобил, който в този момент спря отсреща през улицата и веднага угаси фаровете си.

Бонд се озова в голямо подземие без прозорци, осветено от множество свещи, поставени в метални аплици. Поведоха ги към маса, върху която бяха наредени купи е шамфъстък, орехи и черници, бутилка „Чивас Ритал“ и две кани вода с кубчета лед. Менюта нямаше. На нисък, застлан с ориенталски килими подиум четирима музиканти подрънкваха на струнни инструменти; всички останали маси — около дузина — бяха вече заети.

Дариус въздъхна доволно, докато наливаше уискито в чашите. Дойде келнерка с табла, отрупана е малки чинийки, в които имаше всякакви тестени изделия, кисели млека, салати и прясно набрани подправки. След това на масата между Бонд и Дариус се появи супник, от който се вдигаше пара.

— Супа от агнешка глава и джолан — преведе Дариус думите на келнерката, после загреба с черпака и сипа малко в купата на Бонд.

Супата имаше неочаквано фин и деликатен вкус.

— Сложи си вътре малко от това, Джеймс — каза Дариус, като му подаде паничка с туршия. — Ха така. Вкусно, нали?

— Изключително — отговори Бонд, като се опитваше да не изглежда прекомерно изненадан.

— А какво ще кажеш за келнерката? Не е ли прекрасна?

— Главозамайваща — отвърна Бонд, което изобщо не беше преувеличение.

— Някои посетители и до днес очакват персийките да са забулени от глава до пети. Слава богу, Реза шах сложи край на всичко това. Той се стремеше да създаде модерна държава, управлявана по западен маниер, което означава, че няма как половината население да крета по улиците като монахини в траур. Сигурно ще се учудиш, но много жени от най-традиционните семейства отказаха да се разделят с този символ на робството. Полицията имаше нареждане да им сваля насилствено фереджетата, докато са на улицата. Беше истински фарс. Разбира се, фереджето си беше чисто градско явление. Жените в провинцията имат съвсем различни носии и никога не са покривали лицата си. А в днешно време персийските жени като цяло са много… каква дума прочетох в един лондонски вестник преди време? „Освободени“! След като вечеряме, ще ти покажа точно какво имам предвид. Е, наздраве!

Дариус вдигна чаша и Бонд му отговори със същото. В този момент си мислеше за продължителния отпуск и за съмненията относно бъдещата му кариера, които го бяха обзели в Рим. Всичко това му се струваше далеч назад в миналото. Компанията на Дариус Ализаде бе сама по себе си достатъчна, за да премахне всякакво чувство на несигурност. Седнал до него на масата, Бонд усещаше прилив на енергия, сякаш около Дариус имаше електромагнитно поле. Сигурно от Службата му плащаха някаква скромна сума за услугите му в Техеран, помисли си Бонд, макар че къщата му говореше за семейно богатство или поне за успешна игра на борсата. Във всеки случай, у Дариус той откри сродна душа — човек, готов да рискува живота си не за пари, а заради тръпката от голямата игра.

Мислите му го отведоха обратно при синьора Лариса Роси — такава, каквато я бе запомнил при тяхното запознанство. Бонд никога не допускаше личните чувства да влияят на работата му, но би било глупаво да отрича, че чувството за неотложност, с което бе приел от М. поредната мисия в служба на родината, се усилваше от спомена за сълзите в очите на Скарлет, когато му разказваше как Горнер се е отнесъл със сестра й.

Чернокосата келнерка отново се надвеси над масата — този път, за да положи един още цвърчащ от огъня железен тиган, пълен със задушени скариди, подправени с билки и семена от акация. После до него се появи плитък пръстен съд, отрупан с нещо на концентрични слоеве в различен цвят — оранжево, зелено, бяло и алено, като многоцветен вулкан, който всеки момент се готви да изригне. Изглеждаше изумително, че толкова пъстро и радващо окото ястие е могло да бъде сътворено в задната стаичка на това мрачно подземие.

— Ориз с цветни подправки — обясни Дариус. — Различните слоеве са оцветени с портокалова кора, шафран, шипки и… не помня още какво. Както и да е, опитай го, на вкус е почти толкова впечатляващо, колкото на вид. Е, нуш-е джан ! Добър апетит!

— И на теб! — отвърна Бонд. — А сега, Дариус, има ли още нещо, което трябва да знам за Горнер? Например къде мога да го открия.