Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Дариус загреба супена лъжица черен хайвер, изсипа го във фината порцеланова чинийка пред себе си и изстиска отгоре няколко капки лимонов сок. С тънка коричка местен хляб и с ловко движение на ръката той прехвърли цялото количество в устата си, след което отпи голяма глътка ледена водка.

— Знам, че може би ти приличам на руснак — усмихна се той, — но така най-ми допада. Бива си го тоя хайвер, нали? Белуга! — Той надвеси носа си над линийката. — Добрият хайвер мирише на море, но никога на риба.

Дариус запали цигара и се намести удобно в креслото.

— И така, Джеймс, знам за този Горнер. Разбира се, че съм чувал за него. Но може би най-напред е редно да ти разкажа нещичко за себе си. Майка ми е от племето кашкаи, които се ползват със славата на най-коварните, кръвожадни и безогледни в цяла Персия. Когато шахът планирал завръщането си с помощта на американците, и през ум не му минало да се опита да ги спечели на своя страна. — Дариус отметна назад глава и се засмя. — Кюрди, араби, реформисти, белуджистанци, дори моллите, да, но ужасните кашкаи — никога! От друга страна, баща ми произхожда от семейство на техерански дипломати с доказана от десетки години лоялност към Запада. Самият той е завършил в Харвард, а аз в Оксфорд, ако още се чудиш защо говоря добре английски. Същевременно познавам родината си до най-дребни подробности. Мога да се изгубя сред бедуините в пустинята, мога и да си бъбря на френски с дипломатите от посолството, което е малко по-нататък на тази същата улица. Макар че, ако питаш мен, предпочитам първото. Виждал съм хора от какви ли не националности да идват и да си тръгват от Персия, или Иран, както настояваше да я наричаме Реза шах, бащата на сегашния лидер: турци, руснаци, французи, германци, американци, англичани. Тук сме на границата, при портата между Изтока и Запада. Единствената държава, отделяща Русия от излаз на топло морско пристанище. Разбира се, руснаците имат Черно море, но няма как да заобиколят Турция, която пази ключа към Босфора и Дарданелите. Господи, можеш ли да си представиш по-опаки, по-свадливи пазачи от турците?

Дариус се наведе напред и загреба нова супена лъжица черен хайвер, която в миг бе сполетяна от същата съдба като предишната.

— Та ето какво искам да ти кажа, Джеймс. Ние сме свикнали да ни се бъркат във вътрешните работи. Понякога се чувстваме като някаква нещастна стара уличница на Рю Сен Дьони. Всеки може да ни купи срещу съответната цена. По време на Втората световна война Съюзниците си бяха наумили, че сме твърде гъсти с германците, та ни окупираха и изритаха шаха. След това пък изведнъж им се стори, че Мосадег, нашият достоен, независим министър-председател, е прекадено отворен към Русия. Освен това му нямаха доверие, понеже се оставяше да го фотографират на публични места, облечен в нещо, което на тях им приличаше повече на пижама. И така, от ЦРУ изпратиха един господин на име Кърмит Рузвелт, който спретна преврат, върна шаха от изгнание и го възкачи отново на трона. Признавам си, че и аз имам известна, макар и малка, роля в това начинание на мистър Рузвелт. И ние търпим без възражения всичко това, стига да не се минават определени граници и да ни оставят да си живеем живота. Техеран е шпионско гнездо. Винаги е бил такова и винаги ще бъде. Един англичанин с чувство за хумор беше предложил руснаците и американците просто да се настанят в едни и същи апартаменти, за да си спестят разноските по взаимното подслушване. Само че има едно нещо, което за нас винаги задейства алармените звънци: когато тук се настани някой чужденец, който почне да иска прекадено много. Нямаме нищо против онзи, който иска да се пробва и да изкара малко пари, макар да знаем, че това става трудно по законен начин. Освен ако не е в петрола. Приемаме и известна степен на политическо вмешателство, стига да получаваме нещо в замяна — закрила, влияние, долари. Но не понасяме, когато и двете неща, незаконен бизнес и политическа намеса, се вършат едновременно. Всичко, което съм чувал досега за тоя тип Горнер, ме кара да се чувствам извънредно притеснен. А пък, както може би вече намекнах, аз не съм човек, който лесно се плаши.

Дариус забърка още една порция мартини.

— Хапни си хайвер, Джеймс. След десет минути ще повикам Фаршад да ни закара до най-добрия ресторант в Техеран. Намира се в южната половина на града, до пазара. Там поне никой не ме познава по физиономия. В Техеран почти всички знаят, че твоите работодатели са и мои. Шефът ти има една теория, че повече хора ще идват при мен с полезна информация, ако знаят кой съм, и може би е прав. Неудобството е, че няма как да се оставя да ме видят на публично място с теб. Това би те изложило на опасност. Но там, край пазара, никой не подозира кой съм. А пък храната, Джеймс!.. — Той разпери широко ръце. — По-добра и собствената ти майка не може да ти сготви. Като поема от Хафез.