Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

За няколко секунди изражението на Дариус остана сериозно.

— Не е нужно да го търсиш, Джеймс. Той сам ще те намери. Горнер има повече шпиони на терена от Савак. Не бих се учудил, ако черната кола, която ни следеше, е негова. Той има офис в Техеран, бизнес, свързан с фармацевтичната промишленост. Намира се в близост до площад „Фердоуси“. Почти съм убеден, че и при Каспийско море се мъти нещо. Но до онова там, каквото и да е то, ще ти е много трудно да се добереш. Прилича на корабостроителен завод, нищо повече. Намира се в Ноушахр, малък курортен град, в който богатите се изнасят през лятото, за да избягат от жегата и пушеците на Техеран. Шахът има лятна резиденция в Ноушахр. Но наблизо се намират и промишлени обекти, докове и прочие и тъкмо там според нас Горнер развива тайната си дейност. Що се отнася до основната му база, тя е някъде в пустинята.

— А знае ли се къде? — запита Бонд.

Дариус поклати глава.

— Никой не може да каже. Този човек е труден за откриване. Доколкото ми е известно, притежава поне два малки самолета, а също и хеликоптер. Савак, ако си чувал за тях…

— Чувал съм — отвърна Бонд. — Вашите тайни служби. Славата им се носи далеч. Обучени от Мосад и ЦРУ, безмилостни и хитри като учителите си.

— Точно така. Савак не са нещо, с което имаме основания винаги да се гордеем, Джеймс, но… Както и да е. От Мосад бяха изпратили отряд от четирима души до Бам, в южния край на пустинята, със задачата да проведат издирване и да изпратят снимки или подробности за скривалище или изобщо за някаква необичайна активност в района.

— И какво?

— Потънаха в дън земя.

— Кой потъна? Онези четиримата?

— Е, не съвсем. Ако трябва да бъдем точни, след време в щаба на Савак в Техеран пристигна малък пакет е пощенско клеймо от Бам. Вътре имаше два езика и човешка ръка.

— Колко мило!

— И типично — добави Дариус.

Келнерката се надвеси над ниската маса, за да разчисти празните чинии. Беше боса, с дълга синя ленена роба, обшита в горната си част със златни пайети и седеф. Робата не беше с дълбоко деколте, но при навеждане разкриваше достатъчно от златистата й кожа, която Бонд не пропусна да забележи. Усетила погледа му, жената се изправи и му се усмихна непринудено и закачливо.

След няколко минути тя донесе бутилка френско вино и купи с пълнени чушки, патладжани и домати. После на масата се появи овален поднос на ниски крачета, върху който бяха наредени шест пълнени пъдпъдъка със сладко-кисел сос, украсени с листенца от роза.

— Дано да ти харесат, Джеймс — каза Дариус. — Рецептата и начинът на приготвяне са една от най-ревниво пазените тайни в Техеран. Обезкостени са и са толкова крехки, че можеш да ги режеш с вилица. Единственото друго блюдо в този ресторант, което може да се сравнява с тях, е печеното агне сукалче, пълнено с шамфъстък. Но дори да си го поделим… — Той разпери широко ръце.

— А какво знаеш за помощника му? — запита Бонд, след като се съвзе от вкуса на още горещия печен пъдпъдък. — Онзи с легионерската фуражка.

— Не много — отвърна Дариус. — Викат му Шагрен, но това едва ли е истинското му име. Мисля, че е от Северен Виетнам. Ветеран, специалист по битки в джунглата. Един господ знае къде го е намерил Горнер. Може и в Техеран да е станало. Тук се събират всякакви типове. Отрепки, мошеници, бегълци от закона. Преди време познавах двама американци, наричаха се Ред и Джейк. Засичах ги в барове и кафенета, имах чувството, че разговарям с шофьори на такси в Бруклин. После ги чух да говорят на персийски диалект, направо не можеш да ги отличиш от местните хора. Били го научили от родителите си, емигранти в Ню Йорк. Двамата прекарваха в града по една седмица — отдадени на пиене и жени, — после изчезваха обратно в пустинята. Така и не разбрах дали работят за ЦРУ и с какво се занимават. Това е едно от нещата, които ми допадат в Техеран. Градът е нещо като Казабланка през четирийсет и втора. Уж страната не е във война, а тук се подвизават всякакви партизани, наемници, агенти и доносници на тайната полиция. Трябва да се оглеждаш на четири, но същевременно имаш възможност да срещнеш интересни типажи.

— Познаваш ли хората на ЦРУ? — запита Бонд.

— Познавам един от тях — отвърна Дариус. — Казва се Джей Ди Силвър. „Кармен“ му викат. Кармен Силвър. Не ме питай защо.

— Работиш ли с него?

Дариус бързо поклати глава.

— О, не, не! По мои наблюдения има два вида агенти на ЦРУ. Едните преди това са служили в Специалните служби, в Морската пехота или други подобни организации. Това са мъже като теб и мен, Джеймс. Или като Големия Уил Джордж, Джими Ръскоу, Артър Хенри. Воини, патриоти, авантюристи.