Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Може би е изпитвал подобни чувства и преди — вметна Бонд.

— Какво имаш предвид?

— Когато през войната е преминал на страната на противника. Може би, щом е станало ясно, че нацистите не могат да бият Англия, той си е казал, че трябва да заложи на руснаците.

— Много уместно наблюдение, Джеймс — каза Скарлет. — Не предполагах, че си такъв психолог.

— Келнерът те чака да дегустираш виното.

Скарлет се задоволи да помирише предложената й чаша „Батар Монтраше“.

— Tres bien — каза тя. — И така, докъде бях стигнала?

— Опитваше се да ме ласкаеш.

— А, да. И така, когато баща ми усетил, че Горнер не е щастлив, той се опитал да му покаже съчувствие. Разбира се, за него баща ми е бил просто един преподавател, с когото се виждал от време на време и който не носел никаква отговорност за личното му благополучие, но трябва да знаеш, че баща ми беше добър човек. Поканил Горнер на вечеря у нас. Двете с Попи сигурно сме присъствали, но по онова време сме били деца и аз лично не помня нищо. Баща ми му заявил, че му влиза в положението, задето се чувства аутсайдер, и му разказал за своя собствен баща, руския имигрант, който е трябвало да се бори за оцеляване в Англия, но че като цяло англичаните се отнасят добре с имигрантите. Все пак, нима половината от преподавателите по точни науки в Кеймбридж не са били евреи имигранти! И тогава баща ми направил голяма грешка: заговорил го за ръката му.

Бонд остави вилицата и ножа.

— Какво точно му е казал?

— Разправил му, че преди войната познавал някакъв човек в Кеймбридж, в колежа „Сидни Съсекс“ — не знам защо съм го запомнила с такива подробности, — който страдал от същото. Опитвал се е просто да го успокои, да му покаже, че не е единствен с тази си особеност, но допускам, че е повдигнал тема, която за Горнер е била табу. Явно ужасно се е срамувал. Сякаш се е чувствал генетично недоразвит.

Бонд кимна и допълни чашите им.

— Така или иначе — продължи Скарлет, — в крайна сметка, вместо да почувства баща ми близък, имигрант като него самия, Горнер го обявил за по-лош дори от самите англичани: преуспял изменник, който се е поставил в услуга на врага. От този ден нататък той нито за миг не свалил ръкавицата си. Създал си и нов враг, при това номер едно в дългия му списък с обекти на омраза: Александър Попов и цялото му семейство.

— Имам усещането, че от тази сутрин и аз съм вътре — вметна Бонд.

Скарлет чукна чашата си в неговата.

— За враговете на Юлиус Горнер! И така, след много години той съвсем случайно се натъкнал на Попи. Това бил големият му шанс.

Докато келнерът поставяше на масата плато със сирена и прясно изпечен хляб, погледът на Бонд се зарея към Сена и към хвърлилите котва увеселителни корабчета, от които слизаха и се качваха пътници. Направи му впечатление, че най-популярната атракция е един автентичен параход от Мисисипи на име „Хъкълбери Фин“, с голям транспарант по протежение на корпуса си, на който пишеше, че е даден назаем само за месец на Париж от Ню Орлиънс.

Погледът му се върна на масата.

— Искам да ми разкажеш за Попи.

— Попи ли?… — Скарлет замислено отряза парченце камамбер и го постави в чинията му. — Ето, опитай това. Попи… Ами първо да кажа, тя е доста различна от мен… Малко по-млада е… и в училище не залягаше много-много над уроците.

— За разлика от теб — вметна Бонд.

— Именно.

— А какво училище сте завършили?

— Завършихме девическа гимназия. Само не се смей. Няма нищо смешно. След това аз продължих в Оксфорд, в колежа „Съмървил“.

— Където несъмнено си получила отлична диплома, като Горнер.

Скарлет леко се изчерви.

— Баща ми казваше, че да се хвалиш с резултатите от взети изпити е върхът на простотията. Попи не завърши университет. Премести се да живее в Лондон, където попадна в някаква снобска среда. Тръгна по партита и клубове. По някаква непонятна за мен причина реши, че иска да стане стюардеса. Може би в тази професия намираше нещо особено загадъчно и престижно. По онова време пътуванията със самолет бяха още новост. Допускам също, че това бе и форма на бунт срещу академичните традиции в семейството ни. Майка ми беше медицински консултант в болницата „Радклиф“ и също очакваше много от нас двете. Както и да е. И така, Попи постъпи на работа в „Бритиш Еъруейс“ и остана там три години. Влюби се в някакъв пилот. Той беше женен и все й обещаваше да остави жена си, но не го направи. При един престой в Мароко пробвала наркотици. Уж съвсем малко, колкото да опита. Но скоро започна да взема повече., Отчасти за удоволствие, но предполагам, че и от отчаяние. В един момент любовникът й отишъл в Париж да се запознае с Горнер, защото му било писнало да лети по едни и същи маршрути, а бил видял обява във вестниците. Горнер търсел пилоти за трите си частни самолета. Докато проверявал препоръчителните му писма, Горнер чул за Попи и, разбира се, името му се сторило познато. Като се сетил коя е, подскочил. Казал на пилота, че не му трябва, а същевременно предложил на Попи огромна сума пари, за да постъпи на работа при него. И не само пари, ами и полети до различни места, бонуси, дълги ваканции и така нататък. Обувки, дрехи…