Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Горнер направи три завъртания на място зад линията за сервиране, накрая подхвърли топката високо нагоре — бялата му ръкавица проблесна за миг на слънцето — и я запрати напред, грухтейки от усилието. Топката попадна в мрежата и се върна обратно. Той запази самообладание и сервира повторно; този път топката закачи горния ръб, отскочи нагоре и сякаш след известно колебание падна в неговата половина.

— Не може да бъде! — изригна той. После изтича до мрежата и заблъска по нея с ракетата си.

— Успокойте се, да не дойдат от персонала на клуба — каза Бонд. — Пет на четири. Мой сервис, доколкото си спомням.

Този път, докато се разменяха, Бонд изпи цяла бутилка „Евиан“. Мачът явно бе към края си и той не се притесняваше, че се налива с вода.

Докато изчакваше Горнер да привърши с ритуала по смяна на местата и да заеме позиция, Бонд тупаше топката с ракетата пред себе си и си правеше план за гейма, в който бе негов ред да сервира. Няколко леки сервиса в центъра на половината на Горнер, после бекхенд в лявата му половина. Ако постигнеше трийсет на нула, имаше няколко варианта: нисък форхенд, после забиване в лявата половина.

Горнер най-после остави хавлията и зае мястото си, без да бърза. Докато Бонд се приготвяше да сервира, Горнер се изтегли назад почти до крайната линия, после бързо изтича обратно напред. Той отби сервиса с приличен бекхенд, но Бонд посрещна топката и му заби едно воле на половин метър навътре от страничната линия.

Горнер пристъпи към мрежата.

— Какво ще кажете да вдигнем залога, мистър Бонд? Да кажем, двойно?

Бонд нямаше такава сума в брой, нито пък беше упълномощен да се разполага с парите на Службата. Но нещо му подсказваше, че през последните два гейма шансът се е обърнал в негова полза.

— Щом настоявате… Петнайсет на нула.

Следващият му сервис беше мрежа, но при втория успя да вкара топката дълбоко в половината на Горнер, с топспин. Горнер му я върна къса и със следващия си удар Бонд го подмами да направи грешка.

В съответствие с плана следващият му сервис беше дълъг, а когато Горнер му го върна, той му заби топката отблизо, с което направо го зашемети. Три точки.

А сега — по средната линия, помисли си той. Подхвърли топката малко по-ниско от обикновено и малко по-далеч напред, след което я фрасна с всичка сила, запращайки я право в центъра. Топката отскочи към ъгъла на полето за сервис и се изплъзна от замахващата ракета на Горнер, като се спря чак в оградната мрежа и остана заклещена там — белезникаво кълбо с петна от червена сгурия.

Бонд пристъпи към мрежата и протегна ръка. Горнер излезе да го посрещне и за пръв път, откакто се бяха запознали, го погледна в очите.

Облекчението и радостта от победата на Бонд се изпариха в миг, когато усети неистовата омраза в очите, които сякаш пробиваха дупки в лицето му.

— Чакам с нетърпение реванша — каза Горнер. — И то възможно най-скоро. Не вярвам и следващия път да извадите такъв късмет.

После отиде да си прибере нещата, без да каже дума повече.

Когато Бонд излезе от душа, в съблекалнята нямаше и следа от Горнер. Върху ракетата си обаче откри бял плик, издут от банкноти. Отгоре на френски бе написано: „ А bientôt!“ До скоро!

Той откри Скарлет в един от баровете на горния етаж, седнала на високо столче срещу прозореца, невинно отпиваща от питието си.

— Хареса ли ти играта, Джеймс? — запита тя.

— Като упражнение не беше зле. Мисля, че свалих едно-две кила. Горнер олекна с повече.

— Но ти победи, нали?

— Да.

— И сега ще ме заведеш на обяд, за да отпразнуваме случая?

Бонд приглади назад косата си, още влажна от душа, и се усмихна на възторженото изражение на лицето и.

— Най-напред да вземем по едно питие.

Той отиде до бара, после се настани до Скарлет срещу големия прозорец, като постави на масичката пред нея цитрусов фреш, а срещу себе си — еднолитрова бутилка минерална вода и една ледена бира.

— Ти си ни гледала?

— От безопасна дистанция. Не исках Горнер или Шагрен да ме видят.

Бонд кимна.

— Това, което забелязах — продължи Скарлет със загадъчна усмивка на лицето, — е, че отначало ти доста беше закъсал. Едва в последните три гейма ти провървя.

— Това може да се случи във всеки спорт — отвърна Бонд. — Голф, тенис…

— Аз обаче не вярвам в съвпадения — каза Скарлет. — Ето защо реших да проуча въпроса.

— Така ли?! И какво откри?

— Всеки път, когато топката ти удареше ръба на мрежата, излизаше аут. Докато Горнер сякаш нито веднъж дори не закачи мрежата. Това ми се стори подозрително.