Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Колкото и да се опитваше, Бонд не успяваше да наруши ритъма на Горнер'. При изиграните мачове с Уейланд на Барбадос той неведнъж умишлено бе забавял темпото на играта, принуждавайки по-младия си съперник да губи търпение и да прави елементарни грешки в желанието си да играе нападателно. Горнер обаче не правеше грешки — нито елементарни, нито други. Неговият насочен надолу форхенд не позволяваше на Бонд да отвърне с воле; тъкмо обратното — принуждаваше го да изнесе ракетата далеч напред и нагоре, за да неутрализира фалца на топката. Не че Горнер му предоставяше шансове за воле — още щом го видеше да се изнася напред, той му вкарваше поредния лоб, който с дразнещо постоянство винаги попадаше на крайната линия, но никога аут, както доказваше следата от топката върху бялата боя.

Когато пък идваше ред на Бонд да сервира, Горнер извикваше „Аут!“ още преди топката да бе докоснала земята, без дори да направи опит да я отбие. При втория сервис той се провикваше „Един момент!“ и изтичваше да ритне извън корта рикоширалата от предпазната мрежа предишна топка.

— С тия работи шега не бива — обясняваше той. Миналата седмица видях как един човек си изкълчи глезена, като стъпи на топка. Хайде, продължаваме!

Междувременно ритъмът на Бонд беше безвъзвратно нарушен и той се надяваше единствено да уцели корта с втория си сервис. С магарешко упорство изпълняваше всичките си сервиси, докато в един момент резултатът стана 4 на 5 гейма за Горнер. Имаше един последен шанс за тайбрек, преди Горнер да спечели сета. Бонд реши да се дръпне назад и да го поразиграва с редуване на удари ту вляво, ту вдясно, с надеждата да го подлъже най-после да направи грешка. За пръв път от началото на мача Горнер не изглеждаше чак толкова непобедим. На два пъти форхендът му запрати свистящата топка твърде далеч и за пръв път Бонд успя да поведе с резултат 40 на 30. Горнер му бе сервирал топката удобно за бекхенд и Бонд я запрати в най-далечния ъгъл на корта. След това със своя сервис той вкара топката на сантиметри от крайната линия, принуждавайки Горнер да се пресегне и с мъка да я отбие със загребване отдолу, при което му я вдигна удобно с бекхенд малко зад мрежата. Това беше големият му шанс. Той се изнесе напред, приковал очи в движещата се топка, и заби един фалциран форхенд вътре в полето на сантиметри от страничната линия.

— Аут! — извика Горнер. — Наравно.

Преди Бонд да беше имал време да протестира, той вече бе застанал на линията за сервис. В крайна сметка Горнер спечели гейма и сета — шест на четири. Когато се размениха и Бонд се дръпна назад да изпълни първия сервис за следващия сет, той внимателно огледа мястото, където според него бе паднала топката, забита с фалцовия му форхенд. И наистина, на половин педя навътре от страничната линия имаше видима следа от фалцираната топка.

Бонд се опита да се съсредоточи. Докато се готвеше да изпълни сервиса, Горнер подскачаше намясто насреща му, въртеше ракетата си за дръжката, правеше се, че излиза напред, после бързо се връщаше в изходна позиция. Това беше стара тактика и Бонд я познаваше отлично, което не я правеше лесна за противодействие. С цялата сила на волята си той си заповяда да гледа само топката, замахна с ракетата и сервира с остър удар по централната линия.

— Аут! — извика Горнер.

— Мисля, че грешите — каза Бонд. — Мога да ви покажа следата от топката.

— Следата е стара — възрази Горнер.

— Не. Видях много добре. Нарочно си оставих толеранс за грешка. Попадна поне една педя вътре.

— Драги ми мистър Бонд, ако вашата представа като англичанин за феър плей е да оспорвате казаното от един джентълмен в собствения му клуб, то чувствайте се като у дома си и си повторете, ако обичате, сервиса — каза Горнер и гневно удари с ракетата по обувката си, уж за да отстрани някакви невидими частици мръсотия, полепнали по нея. — Е, хайде!

Първият сервис, който Бонд повтори, беше дълъг. Втория изпълни особено прецизно, с остър замах, но за негово разочарование топката закачи горния ръб на мрежата и се върна в неговата половина.

— Двойна грешка — отбеляза Горнер. — Животът е несправедлив, не мислите ли?

Бонд усети как постепенно го обзема ярост. Застанал в дясната половина на линията за сервиране, той уверено изстреля топката в лявата половина на съперника си, за да я отбие с бекхенд.

— Аут! — уверено извика Горнер, без дори да си даде труда да вдигне ръка.

Бонд тъкмо бе вдигнал ръка за следващия сервис, когато Горнер извика: