Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Човек трябва да е безкомпромисен с тия типове — подхвърли тя. — Френските шофьори имам предвид. Да ги бие на техен терен. Няма смисъл да се правим на учтиви и толерантни.

— Защо „Алпин“, а не „Тайгър“?

— Баща ми го откри. На втора ръка. „Тайгър“ е по-големият модел, нали?

— Да — отвърна Бонд. — С осемцилиндров двигател. Само дето шасито на един „Сънбийм“ не може да понесе такъв висок въртящ момент. Пък и не ти трябва. Както караш…

На Плас Етоал, където несекващи автомобилни потоци от петнайсет радиални авенюта водят люта битка за оцеляване, Скарлет навлезе в кръстовището, отнемайки предимството на кръговото движение. След няколко спиращи дъха секунди, озвучени от хор на разярени клаксони, с развени от вятъра коси и тържествуваща усмивка, тя сви по Авеню дьо Ньой.

Тенис клубът беше закътан малко встрани от една дискретна, застлана с пясък алея в Булонския лес. Бонд и Скарлет оставиха колата на паркинга, пресякоха зелената морава със съскащи скрити поливни устройства и изкачиха стъпалата към огромната модерна сграда на клуба.

— Чакай ме тук — каза Скарлет. — Връщам се веднага.

Бонд проследи с поглед дългите й стройни крака, оголени под късата пола до средата на бедрото, докато тя се отдалечаваше по посока на секретарския офис, полюшвайки леко ханша си. Това е походка на момиче, което си знае цената — помисли си той — едновременно атлетична и самоуверена.

Докато чакаше, се загледа в обявите на таблото: клубни турнири, таблици с имена и разписания на мачове; резултати от мачове — равни или с убедителна победа; състезания за новаци и напреднали. Сред имената на участниците бяха някои от най-известните фамилии на Париж. Почти най-горе във втората таблица прочете „Ю. Горнер“. Ако висшата лига бяха първи и втори отбор — по принцип мъже между двайсет и трийсетгодишна възраст в превъзходна форма, почти професионалисти, то от това следваше, че Горнер е наистина играч от най-висока класа. Неговият еквивалент в голфа — един спорт, който Бонд познаваше по-добре — би бил седмо или осмо място в световната ранглиста. Страховит противник.

— Джеймс! — чу той името си и видя Скарлет, която му махаше да отиде при нея. — Секретарката казва, че доктор Горнер ще бъде тук до няколко минути, но не си е определил партньор за игра. Имаш късмет.

— Как го постигна?

За момент Скарлет изглеждаше объркана и засрамена.

— От Попи знам, че Горнер обича да играе на вързано. Позволих си да кажа на рецепционистката, че ти си изключителен състезател и няма да разочароваш доктор Горнер, а също и че нямаш нищо против да се поизфукаш малко. Освен това намекнах, че не си чак дотам добър, та да го биеш, като на всичко отгоре си и джентълмен, който няма да забрави да си плати дълговете.

— Представям си го как слюнкоотделя пред перспективата да ме обере.

— Какво да ти кажа — тук все по-трудно убеждават някой от редовните членове да играе срещу доктор Горнер.

— Не мога да си представя на какво се дължи това — подхвърли Бонд. — Всъщност колко залагам?

— Само сто паунда — отвърна невинно Скарлет. — А аз трябва да изчезвам.

— Гледай ти — каза Бонд. — Нали няма да си тръгнеш сега.

— За нищо на света не бих пропуснала този шанс. Ще ви гледам непременно. От дискретно разстояние, разбира се. А, това не е ли неговата кола?

През голямата стъклена врата Бонд видя черен мерцедес 300D, шофиран от мъж с фуражка като на Чуждестранния легион. Колата спря пред стълбището, шофьорът хвърли ключовете на най-близкия портиер и заобиколи колата, за да отвори вратата на пътника.

От колата слезе мъжът, когото Бонд познаваше от снимката на М. Беше облечен с бяла фланелена риза с дълги ръкави и светлосив памучен панталон, с една-единствена бяла ръкавица на несъразмерно голямата си ръка. Докато двамата минаха покрай него на път за офис, Бонд четеше съсредоточено обявите на таблото. Скарлет се бе изпарила.

Бонд вдигна поглед към редицата телевизионни екрани на стената, показващи течащите в момента мачове на външните кортове, заедно с временните резултати, които се актуализираха след всяка размяна на страните между играчите. С такава техника разполагаха по принцип само телевизионните студия; Бонд си помисли, че вероятно тя е струвала цяло състояние на клуба, или по-скоро на членовете му.

В допълнение към тези кортове клубът разполагаше и със закрити, които се намираха в подземен комплекс непосредствено под тях. Тези мачове на закрито можеха да се следят от подземната галерия, която ги заобикаляше.