Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

— Внимание! Зад вас!

— Какво?!

— Стори ми се, че видях топка на земята, точно зад краката ви.

— Ще ви бъда благодарен, ако оставите аз сам да се грижа за себе си.

— Разбирам, мистър Бонд. Но никога не бих си простил, ако мой гост се нарани. Моля, продължавайте. Втори сервис.

Тенисът, може би в по-голяма степен от повечето състезателни спортове, е игра на ума. При него гневът е напълно безполезен, освен ако не бъде впрегнат за постигане на полезна цел — например на по-висока концентрация.

Бонд вече съзнаваше, че трябва да промени начина си на игра срещу Горнер. В началото късметът сякаш бе на страната на противника му. Запратил бе голям брой сервиси в мрежата, при които само някои топки, отскочили от горния ръб, влязоха в игра; през същото това време Горнер, макар да сервираше сравнително ниско, нито веднъж не бе докоснал мрежата. Освен това Бонд прецени, че няма никакъв смисъл от дълги удари; от този момент нататък той реши, че всичките му топки трябва да попадат поне на половин до един метър навътре от крайната линия. След като взе това решение, той започна да подава все по-високи и къси пасове или пък — при възможност — да забива колкото може по-близко до мрежата. С този стил на игра обаче в клубния тенис рядко се печелят мачове; освен това играчът, който го практикува, трябва да е непрекъснато нащрек. Бонд бе платил скъпо за този урок срещу значително по-младия и подвижен Уейланд. Горнер далеч не беше чак толкова бърз, а и Бонд вече беше психически готов за всичките му забивания и финтове, като дори сам бе успял да му вкара няколко неспасяеми волета, след като го бе принудил за момент да свали гарда.

От известно време Горнер правеше не по едно, а по цели две завъртания на място преди всеки сервис. Подхвърляйки топката нагоре, той я закриваше толкова дълго, колкото изобщо беше безопасно, с облечената си в ръкавица лява ръка, преди да я удари с ракетата. А докато очакваше сервиса на Бонд, подскачаше на едно място като кукла на пружина, прекъсваше играта уж за да разчисти топките, които сякаш нарочно бяха отскочили зад гърба му след удара в оградата или пък „случайно“ бяха изпаднали от джоба му. Но всичките му трикове за отвличане на вниманието успяваха единствено да амбицират Бонд за още по-голяма концентрация, докато накрая, в осмия гейм от сета, за пръв път от началото на мача, той успя с добре насочен форхенд да парира сервис на Горнер и да му върне топката точно по средата на неговата половина, далеч от всякакви ограничителни линии.

След това с два неотразими сервиса Бонд постигна 30 бързи точки, последвани от недобре прицелен бекхенд и мрежа. При четвъртия сервис Горнер му заби топката с всичка сила: 30 равни. При следващия си сервис Бонд имаше избор: с широк замах да запрати топката в половината за форхенд на съперника или да стреля ниско над мрежата по посока на централната линия. Вместо това той направи нещо съвсем друго: с всички сили запрати топката право в тялото на Горнер, с което не му даде никаква възможност за маневриране. Видимо изненадан от тази смяна на тактиката, Горнер с мъка загреба една висока и бавна топка, която Бонд с наслада му заби през мрежата.

Резултатът беше 40 на 30, със сервис на Бонд. Докато се готвеше да сервира, той чу гласа на Горнер:

— Извинете ме, мистър Бонд! Трябва да ида да се облекча. Нали ще ми простите? Само минутка…

И той се отдалечи тичешком по посока към сградата.

Бонд раздразнено прекара пръсти през мократа си, сплъстена от пот коса. Този човек нямаше срам. А бедата с безсрамниците е, че са някак си неуязвими.

Той се приближи към хладилника до стола на съдията, извади бутилка газирана вода и отпи няколко глътки. Играеше според силите си, впрегнал бе всичките си умения, но си даваше сметка, че Горнер е способен на още трикове, за да избегне възможността от загуба. Очевидно бе човек, при когото нищо не биваше да се смята за изключено.

Не след дълго Горнер се върна на корта.

— Още веднъж ви моля да ме извините, мистър Бонд — каза той. — И така, докъде бяхме стигнали? Мой ред ли беше да сервирам?

— Не, мой. Трийсет на четиридесет. Пет на четири гейма.

— Как съм могъл да забравя? Значи това е решаващият гейм за сета? — В тона му имаше нещо пресилено безгрижно и същевременно дразнещо снизходително, сякаш бе под достойнството му да помни такива дреболии като временния резултат.

Бонд си замълча. Вече достатъчно беше поработил върху бекхенда на Горнер, време бе да измисли нещо ново. Прицелвайки се внимателно, той сервира към центъра на отсрещната половина. Горнер бе очаквал това, но не и че топката ще улучи самата линия, която беше леко изпъкнала, и оттам ще отскочи към гърдите му. Той я отигра с мъка, запращайки я в основата на мрежата. За пръв път от сутринта късметът се обръщаше в полза на Бонд: Горнер дори и не се опита да обяви удара му за „аут“, понеже единствено релефната линия би мота да накара топката да отскочи по този начин.