Себастьян Фолкс - Дяволът не обича да чака

Нещо в паметта на Бонд прещрака.

— Значи е и по-голяма от дясната, така ли?

— Сигурно. Много е голяма, но това не е нещо уникално, доколкото знам.

— А дали с него пътува помощник, издокаран с фуражка на Чуждестранния легион?

— Виж, това не знам — отвърна М.

— Мисля, че съм го срещал. В Марсилия.

— Къде, при доковете ли?

— Да.

М. въздъхна.

— Звучи ми напълно правдоподобно.

— Горе-долу на моя възраст е, с яко телосложение, права руса коса, зализана е брилянтин, леко дълга отзад, славянски черти…

— Спри за момент — каза М., като плъзна една снимка през бюрото. — Този ли е?

— Да — отвърна Бонд. — Това е той.

— Явно съдбата ти го е изпратила — отбеляза М. с ледена усмивка.

— Не вярвам в съдбата — отвърна Бонд.

— Време е да повярваш — каза М. — Най-добрият информатор, с когото тайните служби са разполагали някога, беше един полковник от руското военно разузнаване. Пенковски. Един от нашите хора го забелязал в някакво кафене в Анкара. Изглеждал потиснат. Това е всичко. Погледнал го в очите. И оттам тръгнала работата. Съдба.

— И наблюдателност — каза Бонд, смачквайки цигарата си в пепелника. — Това означава ли, че съм изцяло възстановен на служба? — добави той.

— Идеята ми беше да те възстановя поетапно — каза М. — Отиваш на разузнаване. Провеждаш курса с Р. По-нататък ще видим.

В главата на Бонд изникна неприятна мисъл.

— Не сте споменавали нищо по въпроса на 009, нали? Нито пък на новия колега 004? Няма да върша някому мръсната работа, надявам се, а той да продължи наготово?

М. се размърда неловко на стола си.

— Виж какво, 007. Въпросният доктор Горнер може да се окаже най-опасният индивид, с когото някога се е занимавала Службата. Не те пращам по следите на някой стар и изхабен пласьор на дрога, а на човек, който си е наумил да съсипе живота на милиони, да подкопае влиянието на Запада изобщо. Мога да изпратя колкото и които си искам оперативни агенти, за да го спра. Имам това право и смятам да го използвам.

Бонд усещаше как сивите очи на шефа му го пронизват като свредели. Човекът поне беше искрен. М. отново се покашля.

— Има и руска връзка — каза той, — която особено притеснява правителството. Студената война може да се води по много различни начини. Искам доклад на бюрото си до шест дай.

Няма смисъл повече да се дискутира, помисли си Бонд.

— Второ управление в течение ли са? — запита той.

— Да. Искам да се свържеш с Матис още щом стигнеш в Париж. Мис Мънипени вече ти е направила резервации за полета и хотела.

— Благодаря, сър. — Бонд се надигна да си ходи.

— И още нещо, Джеймс. Ще внимаваш, нали? Знам, че наркотиците не са опасни като оръжията, дори и като диамантите. Но за този човек имам лошо предчувствие. Много лошо. Ръцете му са опръскани с кръв до раменете.

Бонд кимна, излезе и затвори вратата.

Мис Мънипени вдигна очи от бюрото си. Държеше запечатан кафяв плик, който му подаде.

— Късметлия си ти, Джеймс — рече тя. — Париж през пролетта. Намерила съм ти чуден хотел. Я виж, забравил си да дадеш на М. шоколадовите му бонбони!

Бонд постави червената торбичка на бюрото й.

— За теб са — каза той.

— Много си мил, Джеймс. Благодаря ти. Полетът ти е в шест. Тъкмо имаш време за първия сеанс дихателно-отпускащи упражнения. Записала съм ти час в два следобед. На втория етаж.

— Ти чакай само да се върна от Париж — подвикна Бонд, докато крачеше към асансьора. — Ще ти покажа на какво му се вика тежко дишане.

— Казва се „дълбоко дишане“, Джеймс! Има разлика.

— Ако държиш да се хващаш за всяка дреболия, мога да ти приложа и малко по-енергична терапия. Например да те наплескам така, че цяла седмица да не можеш да седнеш на стола.

— Напоследък само приказваш, Джеймс!

Вратите на асансьора се затвориха пред лицето му, преди да се бе сетил какво да отвърне. Докато кабината се спускаше надолу, той си припомни искреното смайване, изписано върху лицето на Лариса в онова хотелско фоайе в Рим. Мис Мънипени беше права — напоследък той само приказваше.

Бонд прекара четирийсет и пет минути в компанията на някакъв мъж на име Джупиан Бъртън, облечен в къса бяла престилка, който му даваше указания как да вдишва чрез диафрагмата.

— Представете си кана, която пълните с вода. Това е вашето дишане. Започнете от основата на гръбнака, където са бъбреците, и бавно пълнете каната догоре. Усещайте я как се пълни. Сега затворете очи и си представете нещо приятно, някои слънчев плаж или хубаво поточе в гората. Някое чудно местенце, закътано от хорските погледи. Забравете всички ежедневни грижи, изтрийте ги от съзнанието си и се съсредоточете изцяло върху това място. Продължавайте да дишате. Вдишвайте дълбоко, започвайки от основата на гръбнака. Изтрийте от съзнанието си всички неприятни мисли и си мислете за това чудно местенце, което си е само ваше.