Джеймс Паттерсон - Плажът

Аз кимнах и Анри продължи разказа си:

— Помня, че в онзи ден тя беше цялата в синьо. Беше направила косата си още по-руса и когато й рекох: „Здрасти“, тя май се зарадва да ме види. Попита ме дали искам нещо за хапване от нейната сергия. Знаех, че баща ми ще ме убие, ако не се прибера с пикапа, но бях готов да си понеса боя, което доказва колко съм бил хлътнал по това красиво момиче.

Анри описа как си купил сладкиши от Лорна и как се поразходили наоколо, как се качили на влакчето на ужасите и тя се вкопчила в ръката му, когато то се спуснало стремглаво надолу.

— През цялото време усещах как в мен се надига необуздана нежност към това момиче. Само че след като се прибрахме от влакчето — каза ми Анри, — се появи още едно момче, Крейг еди-кой си. Беше с две години по-голям. Мина покрай мен, все едно че не ме забеляза, за да каже на Лорна, че имал билети за виенското колело и че било истинско чудо да се гледа как звездите се приближавали към теб, докато всичко останало се отдалечавало някъде надолу. Лорна възкликна: „О, колко обичам това!“, след което се обърна към мен, за да ме попита: „Нали нямаш нищо против?“, преди да се отдалечи с този тип. Само че, Бен, аз имах много против. Но само ги изгледах как се отдалечиха, преди да се отправя назад към нашия пикап, където трябваше да си изям боя. Вече се бе стъмнило, но успях да го открия до една каравана за добитък. Отвън, пред караваната, видях едно друго момиче, което познавах от училището. Казваше се Моли и водеше със себе си две телета с цветни ленти, вързани за оглавниците. Предложих й помощта си — каза ми Анри. — Но Моли рече: „Не, благодаря, сама ще се справя“. Или нещо подобно, след което се опита да ги изтика нагоре по рампата. Не ми допадна начинът, по който каза това, Бен. Усетих, че Моли този път бе прекалила. Грабнах една лопата, която беше облегната на караваната, и щом тя се обърна с гръб към мен, я халосах отзад по главата. Беше силен и шумен удар, звук, който ме изпълни с вълнуващ трепет, а тя се строполи на тревата.

Анри спря да говори. Така изтече една дълга пауза, през която аз само го чаках да продължи.

После пак заговори:

— Издърпах я в караваната и залостих вратата. Сега тя започна да хленчи. Казах й, че никой няма да я чуе, но тя не спря. Ръцете ми сами се увиха около шията й и я задуших тъй естествено, сякаш само повтарях нещо, което и преди бях вършил. Може би наистина съм го правил, но само в сънищата си.

Анри усука каишката на часовника си и се загледа надалеч в пустинята. Когато се извърна отново към мен, очите му бяха безизразни.

— Докато я душах, чух как двама мъже минаха отвън и си приказваха. Смееха се на нещо. Аз пък стиснах врата й тъй силно, че чак ръцете ме заболяха. Затова поотпуснах хватката, ала после отново продължих да душа Моли, докато престана да диша. Чак тогава отпуснах гърлото й, тя си пое глътка въздух, но повече не хленчеше. Ударих й няколко шамара и се възбудих. Смъкнах дрехите й, завъртях я и я обладах, като ръцете ми през цялото време не се отлепяха от гърлото й, а като свърших, я удуших окончателно. За нейно добро.

— И какво си мислеше, докато вършеше всичко това?

— Исках само това да продължи. Не исках чувството да изчезне . Представи си какво е, Бен — да стигнеш до кулминацията, опиянен от могъщото усещане, че държиш в ръцете си и живота, и смъртта. Имах чувството, че си бях извоювал правото да върша това. Искаш да знаеш как се чувствах? Чувствах се като Бог.

Събудих се на следващата сутрин, когато вратата на караваната се отвори и вътре нахлу почти бяла слънчева светлина. Анри ме сепна с думите:

— Имам кафе и кифлички за теб, приятел. Също и яйца. Закуска за моя партньор.

Приседнах на сгъваемото легло, а Анри включи котлона, разби яйцата в една купа и след малко от тигана се чу цвърчене. След като хапнах, моят „партньор“ ме отведе до един изоставен заслон на рейнджъри, намиращ се на около километър и половина от караваната.

Докато той беше зад волана на пикапа, аз стисках с ръка дръжката на вратата, но продължавах да оглеждам дюните наоколо. Видях един заек да прибягва зад едрите камъни, както и дузина кактуси юка, хвърлящи заострените си сенки върху пясъка, но никакви други следи на живот.

След като се изкъпах под душа в заслона, ние се върнахме в караваната и се заловихме за работа под сенника. Не спирах да мисля за първото убийство, за което ми бе признал Анри. Някъде едно четиринадесетгодишно момиче е било удушено по време на селски панаир. В полицията все още би трябвало да съществува досие за нейната смърт.