Джеймс Паттерсон: Плажът

Авторите искат да благодарят на изключителните специалисти, които щедро отделиха от времето си и споделиха с нас ценния си опит: доктор Хъмфри Джърмануик, капитан Ричард Конклин, Клинт ван Зант, доктор Дейвид Смит, доктор Мария Пейдж и Алисън Адато.

Изказваме признателността си и на Ребека Дилибрето, Ели Шъртлеф, Кай Макбрайд, Сейдж Химън, Алън Грейсън, Ник Дрегъш и Лин Коломело за направените проучвания.

Специално благодарим на Майкъл Хамптън, Джим и Дориан Морли, Сю и Бен Имдън, както и на Мери Джордан, която прави всичко това възможно.

Зная неща, които не бих искал да зная.

Истинският убиец психопат не е обикновен злодей. Не прилича на малолетен крадец, който влита с насочен пистолет в някой магазин, сетне се паникьосва и изпразва пълнителя в злочестия продавач на алкохол. Няма нищо общо и с мъжа, който нахлува в офиса на своя брокер и му отнася главата с един изстрел. Нито пък със съпруга, удушил половинката си заради истинска или въображаема изневяра.

Убийците психопати не се водят от мотиви, като любов, страх, гняв или омраза. Те не изпитват подобни емоции.

Те не изпитват нищо. Повярвайте ми.

Гейси, Бънди, Деймър, ЗИУ 1 1 Джон Уейн Гейси (1942–1994), американски сериен убиец, екзекутиран за изнасилването и убийството на 33 момчета и млади мъже, известен като „убиеца клоун“. Тиодор Робърт Бънди (1946–1989), американски сериен убиец, известен като „найлоновия убиец“, признал извършването на 30 убийства, но точният им брой не е установен. Джефри Деймър (1960–1994), американски убиец и канибал, умъртвил по особено жесток начин 17 момчета и мъже, повечето от които от африкански и азиатски произход, осъден през 1992 на доживотен затвор, пребит до смърт от свой съкилийник. Денис Лин Рейдър (1945), американски сериен убиец, убил 10 души между 1974 и 1991 г. Известен като „Завържи, Измъчвай и Убий“ (на английски BTK — Bind, Torture, Kill ); описва злодеянията си в писма до полицията; арестуван през 2005 г. — Б.пр. и всички други звезди от лигата на извратеняците са невъзмутими и спокойни в занаята си. Движи ги сексуалната възбуда и тръпката от самото убийство. Ако си въобразявате, че сте забелязали разкаяние в очите на Тед Бънди, след като си призна за убийствата на тридесет млади жени, то случилото се е единствено във вашето въображение, защото това, което отличава убиеца психопат от останалите убийци, е, че на него въобще не му пука. Нито за живота на жертвите му. Нито за смъртта им.

Младото момиче, което е набелязал, е само муха върху шезлонга, очакваща да бъде смазана с един удар.

Обаче убийците психопати могат да се преструват на загрижени. Те умеят да имитират човешките емоции, за да се прикриват сред нас и да подмамват плячката си. Все по-близо и по-близо. И когато я убият, започват да търсят следващата нова тръпка, по-добра от предишната, без ограничения, без табута, без задръжки.

Казвали са ми, че било „влудяващо“ да бъдеш в плен на подобен апетит и затова психопатите се издънвали.

Понякога се случва да допускат грешки.

Може би си спомняте пролетта на 2007 г., когато моделът на бански костюми Ким Макданиълс беше отвлечена от един слънчев плаж в Хаваите. Не последва искане за откуп. Местните ченгета действаха изключително мудно и арогантно — не търсеха улики, не разпитваха свидетели или информатори, които да имат представа кой е отвлякъл тази красива и талантлива млада жена.

По онова време аз бях бивше ченге, което се опитва да пише криминалета, но тъй като последната ми книга почти веднага се озова от кашоните на доставчика върху рафта за залежали романчета, аз, като третокласен автор, се заех с най-доброто, на което бях способен — писане на сензационни репортажи.

Работех като криминален репортер за „Лос Анджелис Таймс“, откъдето писателят Майкъл Конъли 2 2 Автор на детективски романи, преведени на повече от 30 езика, р. 1956 г. — Б.пр. бе започнал своя възход към славата и успеха.

В онази петъчна вечер, двадесет и четири часа след изчезването на Ким, аз седях зад бюрото си, зает с дописването на поредната рутинна история с фатален край, когато редакторът ми Даниъл Арънстейн дойде при мен, каза „Дръж!“ и ми подхвърли билета за Мауи.

Тогава бях почти на четиридесет, уморен и преситен от криминални истории, но постоянно си повтарях, че постът ми във вестника може да ми предостави шанса да се докопам до някой случай или да ми подскаже блестяща идея, която за пореден път да преобърне живота ми. Самозалъгвах се , защото по този начин поддържах жива мъждукащата си надежда за по-добро бъдеще.