Джеймс Паттерсон - Плажът

Ким искаше да му отговори, но забрави какво се канеше да каже. Не можеше да се движи. Едва успяваше да държи очите си отворени. Погледна в бледосивите му очи, които сякаш я галеха.

— Ослепителна — промълви непознатият. — Изглеждаш удивително красива за финалното си представление.

Тя се опита да каже: „Майната ти“, но думите й се сляха в една дълга, уморена въздишка:

— Майййй…

В частна библиотека на другия край на света мъж на име Хорст седеше в кожено кресло и гледаше в големия екран с висока разделителна способност върху стената над камината.

— Харесват ми сините ръце — каза на приятеля си Ян, който въртеше чаша с кехлибарена течност и подрънкваше кубчетата лед. Хорст усили звука с дистанционното.

— Отлично хрумване — съгласи се Ян. — С банския костюм и тази кожа тя е типичната американска красавица. Сигурен ли си, че си запазил видеото?

— Разбира се. Гледай сега — покани го Хорст. — Наблюдавай как укротява звяра в себе си.

Ким лежеше по корем. Цялата беше овързана — ръцете й бяха извити зад гърба и пристегнати към свитите крака. Освен червения бански, тя носеше изрязани лъскави черни кожени обувки с дванадесетсантиметрови тънки токчета и червени подметки. Бяха маркови, на Кристиан Лубутини, при това от най-стилните. Хорст си помисли, че приличат повече на играчки.

Ким се молеше на мъжа, чиято публика го познаваше само като „Анри“.

— Моля те, моля те, развържи ме — хлипаше момичето. — Ще изиграя ролята си. За теб ще бъде дори по-добре, а аз няма да кажа на никого.

— Истина е — засмя се Хорст. — На никого няма да каже.

Ян остави чашата си.

— Хорст, ако обичаш, върни малко — рече с явно нетърпение.

От екрана Ким отново изхлипа:

— Аз няма да кажа на никого.

— Това е добре, Ким. Нашата малка тайна, а?

Лицето на Анри бе променено от гумената маска, а гласът му — дигитално деформиран. Но представлението бе завладяващо и публиката го следеше със затаен дъх. Двамата мъже се наведоха напред в креслата си, за да видят как Анри галеше Ким, разтриваше гърба й и шепнеше ласкави думи, докато тя спря да плаче.

И тогава, когато приличаше на заспала, той я възседна и уви около ръката си дългата й мокра руса коса.

Повдигна главата й и я дръпна рязко, така че гърбът на Ким се изви и от устните й се изтръгна вик на болка и ужас. Навярно бе видяла, че с дясната си ръка е взел назъбения нож.

— Ким — рече той, — скоро ще се събудиш. И дори някога да си спомниш това, ще ти се струва само като лош сън.

Красивата млада жена бе изненадващо притихнала, когато Анри направи първия дълбок разрез на тила. Пронизващата болка я измъкна рязко от вцепенението — клепачите й се отвориха и от изкривената й уста се изтръгна нечовешки вик. Нещастницата извиваше тялото си, докато той режеше мускулите й надлъжно и напречно, а после, когато Анри отряза главата на Ким с три ловки движения, викът секна , оставяйки да звучи само ехото.

Артериалната кръв бликна като гейзер. Пръскаше червени струи по жълтите стени и сатенените чаршафи. Обагри ръцете и слабините и на голия мъж, коленичил над мъртвото момиче.

Когато вдигна главата на Ким за косите и я разлюля бавно пред камерата, усмивката на Анри се виждаше отлично през гумената маска. Израз на безкрайно отчаяние бе запечатан завинаги върху красивото безжизнено лице.

Деформираният дигитален глас напомняше робот, но Хорст го намираше за изключително подходящ.

— Надявам се, че всички са щастливи — каза Анри.

Камерата се задържа върху лицето на Ким, а после — въпреки че публиката жадуваше за още — екранът стана черен.

Един мъж се бе изправил на ръба на скалистата дига край морето и се взираше в тъмната вода и розовеещите облаци, докато първите лъчи на зората огряваха източния бряг на Мауи.

Казваше се Анри. Разбира се, това не беше истинското му име, а просто името, което използваше в момента. Беше тридесет и няколко годишен, със средно дълга руса коса, светлосиви очи, висок метър и осемдесет и два на бос крак, както бе в момента. Ходилата му бяха заровени в пясъка.

Бялата ленена риза се спускаше свободно върху сивите му памучни панталони. Той наблюдаваше чайките и слушаше крясъците им, когато се стрелкаха към вълните.

Анри си помисли, че писъците на тези птици предвещават поредния идеален ден в рая. Но още преди да е започнал, идеалният ден бе отишъл по дяволите.