Джеймс Паттерсон - Плажът

Капакът на багажника се отвори и лунната светлина обля краката й.

И планът на Ким да съблазни похитителя си излетя от главата й. Тя изпъна рязко крака и ритна силно към бедрата на мъжа. Той отскочи назад, избегна удара и преди тя да успее да види лицето му, изтръгна телефона от ръката й и я покри с одеялото.

Тогава… последва убождане в бедрото.

Ким чу гласа му, докато главата й се отпускаше безсилно назад и светлината изчезна.

— Безполезно е да се бориш с мен, Ким. Това не е заради теб и мен. Става дума за нещо много по-голямо, повярвай ми. Но всъщност защо ли трябва да ми вярваш?

Ким дойде в съзнание.

Лежеше по гръб върху легло в светла стая с жълти стени. Ръцете й бяха вързани над главата, дългите й крака също бяха привързани към металната му рамка. Белият сатенен чаршаф, надиплен между тях, стигаше до брадичката й. Не можеше да бъде сто процента сигурна, но смяташе, че е гола.

Младата жена дръпна въжето, което стягаше ръцете и, а в съзнанието й се мярнаха ужасяващи картини на това, което предстоеше да се случи. Нямаха нищо общо с уверението на мъжа, че „всичко ще бъде наред“. Сетне чу някакво грухтене и квичене — странните звуци излизаха от гърлото й.

Не успя да разхлаби въжетата, затова повдигна с усилие глава и огледа стаята. Стори й се нереална, като декор от филм.

От дясната страна на леглото имаше два затворени прозореца. Закриваха ги прозрачни завеси. Под тях се виждаше маса, отрупана със запалени свещи в най-различни цветове и размери, както и хавайски цветя.

Стрелиция или „райска птица“ и джинджифил — типично мъжки цветя, според нея, лъхаха на секс и стояха във вазата до леглото, сякаш изправени в ерекция.

Продължи да се оглежда и погледът й се спря на камерите — две на брой, професионални, кацнали върху триножници от двете й страни.

Върху две поставки имаше лампи, а над главата й бе монтиран високоговорител, който първоначално не бе забелязала.

После чу грохота на вълните, които сякаш се разбиваха в стените. И сред всичко това — Ким, — като забодена с карфица пеперуда в нечий хербарий.

Манекенката пое дълбоко дъх и изкрещя:

— Помоооощ!

Когато викът й заглъхна, зад главата й се разнесе мъжки глас.

— Хей-хей. Ким. Никой не може да те чуе .

Тя се извърна рязко наляво, протегна мъчително шия и видя мъж, седнал на стол. Носеше слушалки, които дръпна надолу и остави около врата си.

Първият и поглед към човека, който я бе отвлякъл.

Не го познаваше.

Имаше тъмноруса коса със средна дължина и вероятно наближаваше четиридесетте. Чертите на лицето му бяха правилни, не се отличаваха с нищо и можеха да бъдат определени като почти хубави. Беше мускулест, носеше явно скъпи дрехи, които подчертаваха фигурата, а върху китката му блестеше златен часовник Филип Патек , какъвто Ким бе виждала във „Венити Феър“. Мъжът на стола й приличаше на актьора, който играеше Джеймс Бонд в последната част на филма — Даниъл Крейг.

Той нагласи отново слушалките и затвори очи, явно вглъбен в някаква музика. Пренебрегваше я напълно.

— Хей! Господине! На вас говоря! — изкрещя Ким.

— Трябва да чуеш това — рече мъжът. Назова музиката, добави, че познавал изпълнителя, и уточни, че това бил първият му студиен запис.

Изправи се, донесе й слушалките и допря едната до ухото й.

— Не е ли великолепно?

Планът на Ким за бягство се изпари. Беше пропуснала големия си шанс да го съблазни. Помисли си, че каквото и да искаше да направи с нея този непознат, щеше да го стори . Но поне можеше да се моли за живота си. Да му каже, че ще бъде много забавно, ако и тя участва. Ала мозъкът й бе замъглен от инжекцията, която й бе направил, и тя се чувстваше замаяна и твърде слаба, за да се движи.

Погледна в светлосивите очи на мъжа, а той отвърна на погледа й, сякаш я харесваше. Може би щеше да успее да се възползва от това.

— Чуй ме — заговори пленницата. — Хората ще разберат, че ме няма. Важни хора. От „Лайф Инкорпорейтид“. Чувал ли си за тях? Аз имам вечерен час. Всички модели имат. Полицията вече ме търси, господин…

— Джеймс Бонд — услужливо я осведоми похитителят й. — Ако бях на твое място, не бих се тревожил за полицията, Ким. Бях много внимателен. — Той приседна на леглото до нея и положи длан върху лицето й, нежно и с благоговение. След това си сложи тънки латексови ръкавици.

Ким отбеляза цвета им, беше син. Той откачи нещо от пирона в стената — някаква маска — и когато я сложи, чертите на лицето му се изкривиха. Придобиха много плашещ вид.